Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2011 09:33 - .... ЕДНО ОБИКНОВЕНО ЛИЦЕМЕРИЕ
Автор: ramus Категория: Други   
Прочетен: 1809 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 11.08.2011 09:47


Из "Диалози с ВЯТЪРА"

http://dalida.blog.bg/history/2011/08/05/svetiiat-graal-i-potomstvoto-na-isus.796612

коментар 41 -  Whachtowerman
10.08 19:55 ramus,

както логически би трябвало, че гледаш на света, виждаш, че има много богове, а не е един. Иначе нямаше да има "религиозни" войни, нали? Следователно, твърдението ти че "бог е изведен от човешките потребности" не е вярно. Оттук и цялата ти смислова и логическа постановка се срутва. На Изток има 2 хиляди богове на които се кланят, Кетцакоатъл иска ежедневни човешки жертви, езврейският и Християнски Бог е против човешки жертви. Същият е постановил човекът да има един ден почивка от труд, след шест дни работа, дори и роба и работния добитък. Такова нещо никой друг бог не го е изисквал. Ако не беше еврейският и Християнският Бог щеше и ти да работиш без почивка, ако разбира се, имаш ористта да си роб, а господар. Но именно еврейският и Християнският Бог е Постановил, че господарят не може да третира подчинените си, дори и робите си, различно от отношението към себе си. Така се появило понятието "Равни права" за всички човеци - от роба до владетеля . Всеки човек има право на уважение и право на ДОСТОЕН ЖИВОТ, и Свободата да го постига. . Човешкото Законодателство и "Правата" на индивида са следствие на Изискванията на Този еврейски и Християнски Бог, което ти сега ползваш НАГОТОВО, че имаш право на СОБСТВЕНО мнение,, а не ти махат глават за другомислие.
И т.н.
След като ползваш нещо, което не си придобил, а го ползваш наготово, Не-Морално е да го оплюваш или отричаш, защото режеш клона на който си седнал...Тегобата е, че като режеш този клон, няма да паднеш да си строшиш само твоята глава, ами ще паднат всички останали, седящи на клона. И понеже ние, от същия клон,на който си и те, виждаме тази твоя разрушителна и спрямо нас дейност, затова и реагираме. След като не ти харесва НАШИЯ клон не го ползвай. Бъди така добър да си намериш СОБСТВЕН КЛОН, пък си го рендосвай колкото си искаш. И когато намериш по-добър клон от нашия ела да ни кажеш, къде от съпричастност, къде от злорадство, че си уредил по-добре...

Това е най-обикновено лицемерие... 08:14 - 11.08
... в чист вид. Поне си достатъчно откровен(а), за да напишеш поне едно лицемерие в чист вид. А е смешното, че всичко това започва с опит за логика и извеждане на аргументи. Толкова плитко, колкото всеки един пристрастен "мислител" може в опита си да натъкми каквато и да е теза, с която да се противопостави някак си - поне в собствените си очи - от името на застрашените на "тоя клон". Между другото последователите на бога, наречен НАУКА, не правят никаква разлика. Защото са последователи - имат си кауза, имат си идоли, имат си величия, имат си свещени истини,... и канони. Това са мравките от другия клон, дето се величаят като АТЕИСТИ. Това е клона, дето е направен за тия мравки, дето не им изнася БОЖЕСТВЕНОТО. Едно странно дърво, на което има няколко големи клона и са непрекъснато във войни - заради ИСТИНАТА НА малките им каузи.

Та - лицемерието на всички последователи е именно това. Защото всичкото е за едничкия клон на който наготово да се качат ( дори не са се качили сами ) и да правят онова, дето те наричат живот. Но там - на клона. Щото на него всички били заедно, заедно си създавали, заедно си откривали, договорките, с които съществуват заедно на клона си те нарекли закони, сънищата си че са някъде в безграничен свят, нарекли "изживявания". Най-важното е да не се клати клона, да не се разпука и някой да не вземе да "реже" клона. Това са опорни и базови принципи на всеки егрегор... За едничкия клон е всичко, нали?...

За тия на клоните, само да напиша кратко, че именно затова не им харесва пръкналата се идея ( от друг клон ) от преди два века, че човека бил произлязъл от маймуната. Е как да им хареса, като те всъщност още са по КЛОНИТЕ. Разликата е само че за маймуните е лесно да се разхождат от едно дърво до друго... от клон на клон. И дори слизат на земята - поне от време на време... С лекота може да се каже че може и да е обратното... и маймуните да са еволюирали хора-мравки ... :-)

А всъщност докато човека Оцелява, създавайки си живот на клон, е малък. Защото това е пример и аналогия за МАЛЪК ЧОВЕК - в малък свят, с малък живот. Дете, което най-големите му грижи е именно - ДА ГО ИМА, на всяка цена. Още някои хора не могат да се примирят, че във всеки исторически момент е имало хора, които сякаш "дразнят" маймунския свят на клона, с разни шантави и опасни идеи, ЧЕ ИМАЛО ДРУГ ЖИВОТ. Че света е голям, широк, необятен. Че освен други клони и по дърветата има напълно други светове... Светове на ДРУГИ ХОРА - ДРУГИ ЖИВЕЕЩИ, не просто на друг клон. От време на време до клоните ви са се чували ехо от тия други светове...
Обаче това е част от живота на клона - че той е най-важното нещо, защото живеещите на него се изживяват на обикновени мравки. И за мравките е най-важно да ги има, като го има мравуняка. За едничкия мравешки живот е всичкото това наддумване - за защита, за предоказване, за логики... А една мравка всичко й е мравешко - от живота, до защитата и логиката. НА МАЛКИЯ ЧОВЕК ВСИЧКО МУ Е МАЛКО. Това е "царя като е гол", защото никой малък човек не му изнася да е такъв и едничкото което остава е да си говорите взаимно колко е велик мравуняка и живота в него. Ето това е лицемерието на добре прикритите истини. И затова разни хора през годините, през вековете и земята оставяли следи, че са прогледнали отвъд клона. И са слизали от него - като цена, че са узрели да пораснат. И оставяли думи, идеи - на вас, от клоните. Обаче мравките после с тия думи си ги направили по мравешки. Щото какво друго може да се направи с едни "чужди" думи.

А лицемерието е, че някой говори за ИСТИНА. Твърди че някой си търсил ИСТИНАТА - в тая ТЕМА всъщност някой е с претенции, че горните идеи всъщност са ИСТИНСКИ, че истината не била библейската, а била "друга". Само дето и "другата" е "истинска" като нея. Под прикритието че СЕ ТЪРСИ ИСТИНАТА всъщност вие си търсите КОНСЕНСУСНАТА ИСТИНА. И тя непрекъснато да се предоказва, защото никоя магия не може да е жива, ако непрекъснато не се поддържа с енергията на говоренето, на лицемерието. Всяка лъжа може да се докара за реална и истинска така. Единственото условие е именно - ДА СЛУЖИ НА МРАВУНЯКА.
Лицемерието е именно за думички като ИСТИНА, СВОБОДА, СЪВЪРШЕНСТВО, които просто си дъвчите, защото ви трябва дъвка, с която да се убива времето... Но в мравешкия живот.

За едничкия клон и мравуняк е всичко - на каквато и да е цена. За едното оцеляване е цялата работа. А иначе - големи приказки, щото на приказки може всичко... и е безопасно - поне за вас. Обаче има и приказки, дето хич не са безопасни. Щото отзад избива веднага прикриваното лицемерие в името на оцеляването. Всичко е в името на това. И всеки клон си е направил именно образ на НЕГОВИЯ СИ БОГ. или БОГОВЕ. Но всички са мравешки - от мравките, за мравките. Това е историята на мравешкия свят. на мравките в които в малкия им свят никога няма да проникнат отзад завесата на скритото в тях. ТО затова е скрито - щото явното е мъничко, а скритото е огромно. Скритото нарекли НЕСЪЗНАТЕЛНО. А мъничкото явно, светло, нарекли СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ.
Кое му е съзнателното на тоя живот, дето съзнателното е толкова мъничко. Дори като сравнение със скритото.
А живота тече и на двете места ( и на всички други), но не и за всяка мравка - тя така си знае, така си "мери" живота".

Един обикновен атавизъм е всичко - още от зората на мравките. Просто живота върви, а сякаш мравките нямат край, нищо че на вратата чукат нови времена, но са за нови хора. Затова толкова мравки сега трептят от страх... защото се чува че можело да дойде "вятъра на промяната"... И да се разклатят всички мравешки клони. Току-виж че се и счупят... И мравките наричат тия думи - краят на света. Да - на техния свят. Вашия свят е обречен с времето. На всеки е дадена възможността да порасне. Въпроса е само в едното шубе. В изживяването за оцеляване. А живота е толкова очевиден. И в него дори мравешките деца е очевидно че от много неща се страхуват, но порастването е именно процес на надмогване на страховете. Не на обожествяването на границите, а на надмогването им. Масовия човек, още живее за оцеляване - както и вероятно преди милиони години. В тоя смисъл е много по-популярна идеята, че имало БОГ, дето направил всичко - и тях, разбира се. И като ги направил, значи такива трябва да са. Такъв трябва да е света - щом е божествен. А то толкова прозира мравешкото в тая приказка - то е толкова просто да се погледне през всяка приказка, за тия, дето са я направили и за тия, дето е направена.

По приказките и по вярата ви в тях ще се познаете.
Ако имате кураж... Защото дори и във вашата книга, сте направени да сте богове, а не да сте само "образи и подобия". Вие всеки миг творите собствения си свят. Това ви прави БОГОВЕ, само дето не е изгодно да се "ВИДИ" - защото веднага излиза въпроса за отговорността. НЕ НА БОГ - той затова е измислен - за да се свежда всичко онова, дето вие не смеете "да понесете". ВАШАТА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ - не и на тая на мравуняка, зад който мравките винаги им е изгодно да се скрият - пак заради същата отговорност.

И сега в тия времена идват послания - че всеки прави избори, че не е достатъчно само да говориш, а да правиш, че има и друг живот и той не е да оцелееш на всяка цена...
НО не и за малката мравка в големия мравуняк.
Нямате дори куража да се "познаете" през всичкото това. Толкова ли е трудно. Малко безпощадна честност е всичко. Може и да не е много малко... Но как може да се говори за честност, откровеност и истина... и свобода, ако поне малко не се прогледне отвъд постановеното и договореното - все в името ДА ТЕ ИМА КАТО МРАВКА. Пък мравката - тя не е просто МАЛКОТО В НАС. Идеята че във всяка мравка се крие и БОГ. Тя се разделя именно защото за мравката не е изгодно да е и БОГ - как ще е мравка тогава. Как ще е малка, как ще се крие, как ще живее на КЛОН?

Именно това е въпроса - че ОТКРИТИЕТО ЧЕ Е НАЛИЦЕ БОГ - в самите нас. И не е образ, нито подобие. Не му трябва библия, нито коран, нито трипитака... Ето това е откритие, заради което мравката в нас всъщност УМИРА... Поне за нея - поне за мравешкия й свят. Едничкия страх и малката й лъжа за нея, света и истината, са границата между двете.



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив