Аз оставям просто "следи" докато "крача" в мистерията на Живота, като мистерия към самия себе си.
Читателите на следващите думи, нека не се напрягат да търсят и да аналогизират "кой ли е автора на текста, или идеите в него... Или пък "чии заемки и откъде са". Тия написани неща са фрагменти от изследванията ми на вътрешния свят на всеки човек и са израз на последвалите от това промени в самия мен.

Написаното е трудно за четене, нарочно е дълго, преплетено, и изпълнено с множество абстракции, концептуални схеми и често напълно непопулярни и парадоксални изводи. Така става поне първа летва за прескачане на случайни и неподготвени хора, за които идеите на написаното няма да се „харесат“ и ще се напрягат да изразят главно негативно защитно отношение. В никакъв случай да не го четат религиозни дейци от всякакво ниво и вид религия.

Допълнително летвата е и за хора които четат „отгоре-отгоре“, за забавление, на четене по диагонал, „където се уловят очите“. Такива хора са повърхностни и за тях са повърхностни материали и четива.

Написаното са следи – не съм говорител на истини, не ме интересуват оценките и отношенията ви по него, нито пък популизма или революционерщина. Коментарите са деактивирани пак по тия причини – да прекъсна плявата на масовката в нивото. Идеята е хората-читатели на това е сами да се отсеят по ниво, разбиране и задълбоченост. Такива хора по принцип са голяма рядкост. Но пък това са диамантите сред плявата. Всичко това вече е експериментирано в годините и няма нужда от повторения.

Коментирайки по-надолу формално този текст (http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2274.0) и някои несъотвествени особености в него, ще използвам случая да вметна някои идеи, съпътстващи социалните хора, в социалния им живот... И идеи, идващи някъде отвъд социалното…

===============================================================

Общи понятия и взаимовръзките им в КОНЦЕПЦИЯТА за устройството и механиката на процесите във ВЪТРЕШНИЯ ПСИХИЧЕН СВЯТ, която ще излагам в поредица от блог-статии.

      Една от водещите социални "мъдрости" е - че всяко нещо е достижимо и възможно, чрез изминаване на път, на ясна методика, на отделено време и "знаене" кое и как трябва да се направи. По този начин на всеки човек се "дава" виртуалната възможност да си представи (образно проектира ) и да допусне, че "ако прави това и това" той ще постигне "еди какъв си резултат".
Всичко това идва от социалния начин на живот и в съотвествения на него мироглед в който всеки "малък" човек трябва да му се "даде шанс и възможност" да си представи че само да избере и може да бъде "голям". Често в социалното ежедневие се срещат фразите " не си го искал достатъчно", "само да решиш истински и ще го получиш"... дори е налице и ежедневно спряганата мъдрост - "мечтай и никога не се отказвай от мечтите си" и още множество други в тоя смисъл "мъдри народни сентенции".
     Всъщност в социалния живот, култура и битие, вярата в ПОСТИГАНЕТО е напълно естествена, защото чрез нея се поддържа винаги една виртуална "отворена врата" за проекции към... мечтите на всеки социален член - към ненаправеното, към несбъднатото, към неслучилото се... които най-общо са свързани с идеалния сборен образ на „този, който искам (трябва) да бъда“…
-------------

На първо място ще спомена един характерен недвусмислен извод -
ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Е преобладаващо ПСИХИЧНО ЯВЛЕНИЕ.

    ПОЗНАНИЕТО за психичния свят в днешните му форми е най-слабата част от социалното знание, наречено НАУКА. И това е съответствено, защото понятието СЪЗНАНИЕ излиза далеч извън периметъра на консенсусната картина на света, която най-широко и общо се нарича ПАРАДИГМА. Та… дали звездите или планетите са произлезли от Големия взрив, Струнната теория и извънземните са хипотезата за истината на вселенската реалност, не е посоката на отговора на основните човешки екзистенциални въпроси. Същината на тая посока е именно ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА. И работата на науката по идеите й за „ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ“ са далеч от тая същина. Именно познанието за вътрешния свят на човека открива напълно нова представа, мироглед и виждане за света и защо, кое е скрито, прикрито, кое е явно и защо. ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ е кухнята в която се забърква мистерията, наречена ЧОВЕШКИ ЖИВОТ. И там е отговора на въпросите за ЖИВОТА ВСЕЛЕНАТА и СЪЗНАНИЕТО ВЪОБЩЕ. Обаче тук излиза и противоречието с днешното социално договорено ниво, при което социалния живот не би бил същия, ако се открие какво се случва зад завесите на вътрешното… Някои от тия въпроси засягам и в предишния си блог – „за истината, лъжата и честността“.

Проблема с изучаването на вътрешния свят се налага и заради специфичното ограничение, заложено в основата му – ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА е неприкосновена територия за външно изследване. Той е отворен единствено и само за притежателя на същия тоя ВЪТРЕШЕН СВЯТ – защото неговия център (АЗ) е и неговия автор, сътворител, говорител, изявител. Именно затова по съответствие ключа към мистерията се държи от тоя, дето я конструира – тя е изградена, скрита или прикрита заради самия него и само през него тя може да се „отключи“ и излезе на светло. Това е толкова елементарния смисъл на понятието САМООСЪЗНАВАЩ се човек – субект, който се занимава с изучаване на собствения си свят и прониква в собствените си тайни – едно битие от поредни еврики, чертаещи пътя на всеки като МАГЕЛАН към себе си. Големия проблем е, че за това е нужна предварителна зрелост, една готовност, достигането на една „вътрешна възраст“, нямаща нищо общо със социално приетата и мерена по слънчевите цикли. Тая, Вътрешната възраст, има процеси и механизми, динамика и насоки, които излизат далеч отвъд това, което се приема за „човешки“ живот.

защото която и да е концепция е отражение на автора си… 

Но и НИКОЯ КОНЦЕПЦИЯ НЕ Е СВЕТА, а само условна и относителна система от описателни и аналогични абстракции, които са отражение, но не и света. Идеята е само в повишаване на „коефициента на адекватност“ спрямо полето в което всеки субект съществува и развива…

НО това е за други теми. 

ПСИХИЧНА СОЦИАЛНА МАТРИЦА

и

МАЛКИЯ ЧОВЕК

МИТА ЗА ПОСТИГАНЕТО всъщност "започва" с първите стъпки към социалното опитомяване, наречено общо - УЧЕНЕ и ВЪЗПИТАНИЕ. Още, най-общо до към 2 годишна възраст, се появяват първите признаци на психичното явление ЖЕЛАНИЕ. Това е абстрактното наименование - в конкретиката е процеса на ЖЕЛАЕНЕ (искане) на … . Породен от физиологично заложени схеми в развитието, желаенето е израз на първите стъпки към вече психичен живот и реализиране на процеса ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ.  Така от физиологично заложения живот, вече са налице чисто психични механизми на пораждане и преместване на "живота" в психичната сфера. Всички физиологични механизми намират в психичното битие своите "аналози"

- ПОТРЕБНОСТТА се превръща в "ЖЕЛАЕНЕ". Желаенето в по-късната фаза на интелектуализация – в ТЪРСЕНЕ. След това - в СТРЕМЕЖ и ЦЕЛИ.

- Пораждащата се ЕМОЦИОНАЛНОСТ всъщност е симптом, че първосигналните физиологични рефлекси са преминали в психичния си аналог - ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РЕАКЦИИ. ПО същата йерархия са и организирани (най-общо и условно) структурни вериги в мозъка, преминавайки все повече от първичните физиологично управляващи дялове, към все по-сложните такива на емоционален живот. Основа на емоционалния живот е именно формирането на груповия психичен такъв.
- Физическото усещане за болка, което всъщност е специфична форма на защитен физиологичен механизъм, се превръща в СТРАДАНИЕ.

- Появява се най-важния психичен процес - (Само)ИДЕНТИЧНОСТТА, която се изразява с първичните представни форми и асоциации... и изричането на първата думичка "АЗ". което обикновено става след 2-3 та година.

- Най-значителната проява на психичния АЗ-образ е изместването на страха от сбор от физиологични защитни рефлекси, във вече психичния живот. Защото страхуването е защитата на всяка идентичност. И пазенето й в рамки, познати, устойчиви или направени, са основната цел на всяка защита. Просто АЗ-образа формира ПЕРИМЕТЪР в който да съществува. Нарекох го ПОЛЕ – в който да съществува и спрямо което той да се изживее. И то да е неговия контекст – Така се конструира ВЪТРЕШНАТА РЕАЛНОСТ. И тя е еквивалент на ВЪТРЕШНОТО СЪНУВАНЕ на живота – и битието в тоя сън се мери по това КОЙ Е – според централния АЗ-образ, към който се дефинира и съответстващата спрямо него РЕАЛНОСТ. Ролята на РЕАЛНОСТ в социума наготово заиграва поднесената готова картина на света, идеологията, и груповите приказки, които вече са формирали АЗ-образа (идентичността).

- Така се появява социално-психичното явление ВЯРА - чрез закачането на идентичността към груповото, се получава „ВКОПЧВАНЕ“ следователно и зависимост към обект – образ, идея, принадлежност, закон, схема, описание, идол, герой и т.н.

- Появата на речта за всеки човек, след това преминава във т.н. "вътрешна реч", която е сложно-съставна от нивата на памет, характерови и генетични особености, както и до  груповия му контекст и пряко се влияе от груповите форми на уеднаквяване.

  В допълнение към елементите от схемата на вътрешния свят на човека-дете, е комплексни компенсаторни психични механизми, наречени и популяризирани накратко Компенсации и Комплекси. В основата им стои принципа на компенсацията на усещането и изживяването за Непълнота ( празнота ). Това е основата на ЖЕЛАЕНЕТО – проявата на обект, който да се желае (иска, стреми, придобива) с идеята, че като го има несъзнателно се възприема да „довърши“ нещо „недовършено“ в нас и затова ЖЕЛАНОТО много ни трябва. Като несъзнателно то е напълно „невидимо“ за несъзнателния социален член. Явното при него е именно акта на стремеж, на пожелаване, на очакване (което по-късно се нарича „надежда“), и на радостта от придобиването (евентуално). Всичко това е проникнато в социалния живот на всички нива до основата му. Именно това е и най-важната сделка между всеки нов социален член и социалната група, която му предлага БИТИЕ – готова идентичност, роля, цели, оценка, милувки, упреци или одобрение с която да се формира идентичността. Тая групова идентичност се проявява в принадлежност към формираната и асоциирана група от всички родове и мащаби – от семейната, родовата, на класа, на училището, на бандата, на футболния или пък спортния отбор, на държавата или нацията, на народността, на религиозната, географска или културна принадлежност… според цвета на кожата или идеологична или доктринална схема…

 Във всяка група е нужно да е налице и почти задължителната „спойка“, която членовете влизат по-голям резонанс – идеологичната доктрина. То е описание, което несъзнателно подтиква членовете на групата да изживеят своята заявена несъзнателна цел – величие или нищожност. Общите изживявания всъщност правят резонирането на ОБЩНОСТ.  За целите пак на по-силния резонанс помежду членовете е и появата на идолни техни образи, на легенди за величието им, особено за „произход“. Появата също и на ритуали, на създаването на навични действия, общи думи които да се повтарят често. По този начин е в ход система от организирани взаимни сугестии – и всичко в името на каузата – оттам към изживяването за принадлежността на групата като единствена форма на ИДЕНТИЧНОСТ И (АЗ-образ). Обаче в групата АЗ-образа се формира именно от … и заради нея. Именно така се формира и ГРУПОВАТА ЗАВИСИМОСТ между членовете й – кръстосано те си обменят оценките, сигналите, доказват или играят на борба или съгласие помежду им. Кръстосани са и ролевите игри помежду им. В тях те реализират взаимната си компенсация чрез ролите и маските за тях, като играчите се променят непрекъснато и на всички нива в социалните отношения е заложено да се играят. Идеята за игрите в груповия живот е с изключителна давност и нейния екстракт е например в „театралното изкуство“, както и в изкуствата въобще.

     В групата целия психичен новосъздаден свят се урегулира за целите на груповото битие - чрез имитацията и подражанието, плюс Възпитанието и Ученето - моделират се и уеднаквяват изразните средства. Групова договорка е и смисълът на думите в речта и словото за целите на комуникацията. Налице е структурирана система от правила, закони и норми, които по-късно се представят като МОРАЛ и ПРАВО, ЕТИКА и ЕСТЕТИКА. Те стават ГРАНИЦАТА (догмата) п при всяка форма на неустойчивост се поражда групова или пък личностна защитна реакция със заложени последващи сложни процеси по „колапс“ и бетониране на тия граници (догми).

     Мита за ПОСТИГАНЕТО се поддържа още от детските години и започва именно с желанията. Дори наближаващите коледни празници и свързания с това ритуал на "пожелаване на подарък", както и неговото получаване, с придружаващото очакване са израз на същото. Имитацията и подражанието са свързани с копирането на външни признаци и изява на качества, които са характерни за идолните базови образи за подражание в социума. Примерно образните идоли във всеки от нас на "големите хора" са още от етапа ни на деца. И моделно те са свързани с идолните - образ-баща, образ-майка. И примерно, когато децата възприемат и мечтаят, вживяването си в тия образи е свързано с копирането на поведението, постъпките, изживяванията дори, които са им достъпни и достигат до тях. Примерно по този начин децата ИМИТИРАТ и ПОДРАЖАВАТ и така си присвояват близост, дори идентификация с изживения образ. Това се отразява дори в игрите им, в които те се приучват да изразят фантазиите си. Дори в играта на „Добри и Лоши“, се изразяват външните признаци на възприетото за критериите и качествата за "добър и лош" човек. Така повечето деца примерно започват с пушенето на тютюн или канабис - защото в естествения им стремеж да подражават те улавят външните признаци на това "да си голям" и го асоциират с виждането – „че си свободен да правиш всякакви неща“, които на тях са им ограничени. И във възрастовия период на съзряването и тийнеджърството те опитват напълно несъзнателно да подражават на "големите" (възрастните) като форма на бунт, бягство и недоволство от себе си.
     Това в по-късен етап се проектира по същата схема към образите за Учител и Ученик, както и до "духовните хора". И на множеството т.н. Учения е в сила принципа - щом има образ на "учител", на велик, на важен, на знаещ, на мъдър... да се откопира всичко, което този образ му е присъщо, като се оформи в някаква практика и път - за ПОСТИГАНЕ. Допълнително днешните "интелектуални" деца пък са в плен на мита за „силата на ученето", което също е разновидност на мита за ПОСТИГАНЕТО - колкото повече учиш (научиш и знаеш), толкова повече ще си голям, разбиращ, можещ - все мечти на малкото дете. Защото самата форма на стремене към тия "възвишени" образи е израз именно на "малкия" в нас - мита за "съвършенството" е роден от изживяването на НЕСЪВЪРШЕНИТЕ. По този начин малките деца взаимно си обменят митовете за ВЕЛИК, ВСЕСИЛЕН, ВСЕЗНАЕЩ, ВСЕМОЖЕЩ, СЪВЪРШЕН, МЪДРЕЦ, ДОБЪР, ЩАСТЛИВ, РАДОСТЕН, ИСТИНСКИ, ПРАВДИВ... А между другото обединен и обобщен, като краен и абсолютизиран израз на всички тия идеали и представности е сътворен унифицирания образ, наречен от всички деца - "БОГ". Именно тия, на които горните „критерии“ са идеал, те всъщност са форми на компенсации на обратните на тях, вътре в самия човек, като несъзнателно базово внушение и изживяване. Далеч отвъд пределите на осъзнатото. И за да се изкара всичко това в пределите на видното и явното е нужно да се поработи ВЪТРЕ – в самия човек, от себе си, за себе си. Докато се самодефинира сам по себе си, извън груповия контекст в който той до тоя момент е изживявал живота си като Групов-АЗ.

   В принципното извеждане в готовото описание на света, което социалните членове приемат, ПОСТИГАНЕТО е вплетено вътре чрез множество аналогии и изглежда доста правдоподобно - като дори е подплатено и с абстрактната връзка между понятията "причина и следствие", във вида "точните средства - точния резултат". На това ниво на гледане на света, и неговия конкретен израз - социалния мироглед с който всички се захранваме - всичко това е съотвествено и отразява начина по който един човек гледа на Себе си, Живота и Света. И че му е потребно да допусне, че желанията по принцип трябва да се сбъднат, че потребностите наистина имат форма, да се Изпълнят. Оттам се извежда цялата постановка, обобщена с понятието "ПОСТИГАНЕ" - с нея са свързани и други абстрактни понятия - "ПЪТ, РАЗВИТИЕ, ЕВОЛЮЦИЯ" и т.н. Допълнително всичко това е поставено на базата на "линейността" - в мисленето, чрез понятието "ВРЕМЕ" и че във "времето" всичко е възможно. така в цялост се допуска за представяне и мечтаене че няма нищо недостижимо, и нищо невъзможно за - "ПОСТИГАНЕ" (сбъдване на проекцията).
  Така човек се "възпитава" да приеме, че всяко нещо е възможно и ако знае правилния начин да го постигне, ще го получи. Всъщност "да го получиш" е типично детски мироглед - дори в "мъдрата", натрапена ни религиозна книга е написано - "Ако ПОИСКАШ...ще ти бъда ДАДЕНО". Допълнително това е свързано с "даването и получаването" като обмен и спомоществуване между членовете на която и да е социална група и което всъщност е един от водещите и привлекателните основи на социалния живот, мислене и картина на света. Намира израз и дори в начина по който хората са отразили такива понятия като "СЪДБА" хващайки в някаква степен взаимосвързаността, като също попада в "причините и следствията" и дори нарекли това "КАРМА".
Допълнително към картината добавям и много разпространеното естествено схващане, че ако правите това и това, то "значи" че сте еди какъв си. Следователно, за да "не бъдеш същото нещо, просто "прави друго", или пък "не прави това".... Така практиката се обвързва с проекцията за постигането и така се обозначава ПЪТЯ. Но това е именно само проекцията - а именно от това има нужда средностатистическия сегашен социален човек (условно обобщено и осреднено).

   За онагледяване и свеждане на изведеното - предложената писмено идея в една тема - да се опита да не се пише думичката АЗ, като една възможна форма за задълбочаване "изявата на НЕ-ЕГОТО" в нас. Като се изхожда от позицията, че ония, дето често използвали "АЗ" в написаното, било форма на засилено ЕГО-присъствие. И понеже мита за СЪВЪРШЕНСТВОТО минава през изгубване на ЕГОТО, се оформи естественото продължение като идея - като не се пише АЗ-формата, да се подмине и изяви "онова, което е отвъд ЕГОТО"...
    Аналогията с децата от горните описани идеи и за имитацията и подражанието е в сила и тук.
В сила е и когато някой сяда пред стената, за да "тренира" медитация и Усъвършенстване, Йога или пък прави движенията на БА-ГУА, ТАЙЧИ, КАРАТЕ, ТЕНСЕГРИТИ ... Или пък копира и имитира дълбоко-възвишени и духовни думи от съответните книжки... и като ги копи-пейства или повтаря и пише, така използващия ги си присвоява да се изживее с образа на който той самия е обозначил чрез съпъстващите го характеристики. Всъщност така се присвоява ИДЕНТИЧНОСТ - чрез изживяването на образите се присвоява идентичност. За тия, които идентичността е в недостиг, няма друга възможност, освен да преживяват такава - според вътрешно-образните си и социално-формирани проекции.

    Всичко това е толкова фундаментално вплетено в мирогледа на средностатистическата социална единица, че дори не може да допусне всичко това да се подложи на съмнение и някаква форма на преоценка. Да не говорим че някаква възможна форма на отрицание на горната идея, би я лишило от възможността да "се проектира" чрез представите си за време, чрез механизма на мечтите и желанията си. Допълнително така желанията у всеки човек намират своето естествено продължение да съществуват във вид на проекции - какъв ИСКАМ да стана, какъв ИСКАМ да БЪДА, какъв ТРЯБВА да БЪДА и какво би ми "донесло" всичко това. Така цялата иначе много възвишена и рационална схема всъщност е само едно развитие на първичната схема на Малкия човек - желание, стремеж към получаване, преминаващ в "начин за постигане".
==============================

И ако всичко това си има своята си зона на света в която то е съотвествено, то извън тая зона нещата не стоят така. Когато горното описание започне да се съотнася към друго базово състояние във ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ НА ЧОВЕКА в него се наблюдават несъотвествия. И това е, защото ВЪТРЕШНОТО и САМОСЪЗНАНИЕТО са качествено различни измерения на СВЕТА, ЖИВОТА и ВСЕЛЕНАТА, в които са в ход други "закони". Че това е периметър който е "магичен", парадоксален, че в него нищо от "предишното" не е същото. И това - че е КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНО.

НО... искам да напомня ВЪТРЕШНОТО и СЪЗНАНИЕТО не са обективни някакви измерения във Вселената - те са просто изява на това, че ЧОВЕКА СТАВА ВЪТРЕШЕН И САМОСЪЗНАТЕЛЕН - оттам мирогледа, света, Вселената веднага следват промяната на ГЛЕДАЩИЯ и ОСМИСЛЯЩИЯ (се).

    И това е едно фундаментално НЕСЪОТВЕСТВИЕ и излежда така - вече в примерите на текста в линка поднесен в началото – за ТЕНСЕГРИТИ и МАГОВЕТЕ:
    В практиката ТЕНСЕГРИТИ, т.н. ПАСОВЕ и движения НЕ СА ФОРМА, по която един човек след като се приучи да ги прави и значи става магьосник. Просто това е напълно невъзможно и няма нищо по-лесно от това да опита всеки един от вас. Милиони и милиарди хора да правят тия пасове и движения, нито един няма да "стане" магьосник с тях. И това, че тяхното "обяснение" на този елементарен факт ще е с критериите "защото не го правя както трябва", защото не съм узрял, защото не съм готов" са само оправдание в един път без изход. Жалко е че т.н. Ученици не са научили поне това от своя "учител", след като решили "единодушно да сведат до света на обикновените хора знанието на магьосниците" (цитат).
   Т.н. РЕЗУЛТАТ, може да "дойде" именно чрез изживяването ви на образа на "магьосника" с който тия движения могат да ви помогнат. А между другото, за хора които изживяването на образи е единствения им свят, това ще е истина, при това напълно достатъчно за да заявят "ето, това е истината". Защото масата от хора живеят според критерия за из/пре/в/живяване (на вътрешносътворени образи, проекции и отражения) и това за тях е ИСТИНА, РЕАЛНОСТ, ОБЕКТИВНОСТ... И това им стига - "за самоомагьосването". Но хитростта на непостигането е заложена и на друго ниво - тя е предварителен фактор, който като дистанцира от "практикуващите" очаквания резултат им предлага възможността "да стремят" все повече, така винаги "костенурката" е пред АХИЛ - както е заложено във втората апория на ЗЕНОН.
В социално приетия модел има заложени "обективни" неща, които да са извън нас. И като ги правим, това ще означава че гарантират резултата, който се постига. Което е добре скалъпена стъкмистика. И е валидна за социално-ежедневния живот, който е също израз на ежедневни изживяване на роли, преследване на идеали и миражи и стремежи към вечно недостижимото. Но не е валидна за вътрешноосъзнаваща се, индивидуална "единица". Защото всичко това при нея вече не е актуално, не е адекватно на вътрешното й състояние.

   ПЪЛНИЯ ВЪТРЕШНО ЧОВЕК не се основава на това, което прави, за да могат като го правят и ония, които се усещат непълни, да го "ПОСТИГНАТ". Понеже те не разбират неговата вътрешна същност по силата на принципа на не/съотвествието и хващат достигналата форма на външна изява - така както те я възприемат и после й прикачат съответните характеристики. И накрая - за да се изживеят по съответния начин просто имитират и подражават - както актьорите се вживяват в образите на сцената.
   ВСЯКА ИЗЯВА е точно съотвествена на ОНОВА, КОЕТО Я ПОРАЖДА. Но по изявата не може да се ПОСТИГНЕ пораждащото я. Не е възможно. Никой не го е постигнал, просто защото това е несъотвествено по ниво на онзи, който се изразява, и на онези, които го възприемат. Онези, които възприемат дори "външните признаци" са несъответни на онези, от които "гледат" - затова после и "откопирането" на полученото и възприетото е само игра. Но се съставя образ - в духовното, което също е станало поле за изживявяне е същото като при всичко останало - изживяването пак е също като при актьорите - защото всъщност се изживява ИДЕНТИЧНОСТ - с приетия за "еталон" образ.

 НИКОЙ НЕСЪВЪРШЕН НЕ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ СЪВЪРШЕНСТВО.
Съвършенството е абстракция на едно вътрешно състояние. Състояние на вътрешния свят на някаква индивидуална самоосъзнаваща се единица. При състоянията на съзнанието които са качествени, вече няма ПЪТ - има само сега, няма време, няма "после", няма "след малко", няма "вчера или миналата година"... СЪвършенството е израз на състояние на съзнанието на което най-общо е характерно неговото вътрешно ЕДИНСТВО. А всички имитации идват от състояние на съзнанието при което най-общо е налице критерия ИЗЖИВЯВАНЕ НА ОБРАЗИ". И за него винаги са налице потребност от еталони, модели, идеали - които са всъщност проекциите и концептуализирането и абстрактизирането на обикновените "детски" потребности - за искане, желаене, за даване и получаване, на стремежи и... постигане.
    Съвършенството не е израз на ПРАВЕНЕ. И смисъла на понятието НЕПРАВЕНЕ е толкова многозначен, колкото са и хората които се опитват да го осмислят. И все пак тайнствеността на НЕПРАВЕНЕТО е в неговата парадоксалност спрямо сегашния социален мироглед, заложен във всеки от нас и на когото сме оставили да ни опитоми.
Ето затова използването на думички в горния текст, като Правете това и това, внимавайте за това и това, са несъотвествени за тоя, който ги е написал и е форма на неговия собствен прочит. Конкретно в системата на описанието на СВЕТА НА ДОН ХУАН - ТОВА НЕ СЕ ПОСТИГА... Никой не може да го постигне това. Избора на един МАГ е именно когато "ПОДБЕРЕ" подходящите хора, които НЯМА ДА ИМ СЕ НАЛАГА ДА ГО ПОСТИГАТ. те вече го имат в себе си - само се осъществява изявата му. В този смисъл ДОН ХУАН НЕ Е УЧИТЕЛ, нито КАСТАНЕДА ДА Е УЧЕНИК. И описаното в книгата е описание не като пътя на един човек за промяна и трансформация, а е просто следите на един човек в изявата му на нещо, което вече е "станало в него", на един човек, който е вече "ГОТОВ" за това.
Духовността и трансформацията НЕ СЕ УЧАТ, не се постигат и е напълно безсмислено тяхното стремене. Никога не е съществувала техника за постигане на каквато и да било духовност. Образите на техниките, които се "учат" навсякъде по света са заради "миража на постигането" от което имат нужда ония, за които той е потребен.

ВЪТРЕШНОТО СЪСТОЯНИЕ на един човек е определящо за всичко чрез което той ще го прояви. Множество хора могат да играят тенсегрити и това нищо не означава. Но оня за който тенсегрити е съотвествено, той може и да не го "играе".
Множество хора сядат пред белите стени и "медитират", но това е подражание - дори да следват каквито и да са методики, съвети или указания не могат никога да ПОСТИГНАТ МЕДИТАЦИЯТА.
 НЯМА ТЕХНОЛОГИЯ. Никога не е имало, но си давам сметка, че обратното е израз на ЖЕЛАНИЯТА И СТРЕМЕЖИТЕ на „децата“ в социалния популярен живот. ДА, на моите включително, защото за да мога да напиша всичко това, няма как да не си давам сметка от "съотвественото малко дете в себе си". И именно него използвам за "указател" не само в тоя ми пост.
И още нещо - да се подражава е нещо което всеки носи в себе си. Но никое подражание не носи същността в себе си. Точно както и никое огледално отражение не е същинския оригинал - а само отражение и то на външната форма (примерно).

И в годините в които съм общувал с хора от всякакво ниво, вече съм разбрал, че всеки един от вас, всичко това, което сега изказвам ГО НОСИ У СЕБЕ СИ. Някак си дълбоко у себе си всеки един от вас го "знае". Разбира се това е относително, защото на това "вътрешно знаене" ако не му се даде "пътечка за проява, то никога не може да стигне до съзнанието и да бъде "разпознато". Освен това застрашаването на готовата групова идентичност, предлага множество защитни механизми, заглушаващи каквато и да е форма на внимание, съмнение, задълбоченост. Просто защитните механизми изключват висшите ментални мозъчни зони и стопират висшето мислене – съобразяването, сравняването, несъотвествията. Всичко това се орязва за да се избегне възможния конфликт и противоречие на „вече готовото“ и статуквото, спрямо нещо си, дето да се открие. Страхът е мощен защитен блокатор и с него се пази готовите граници, защото са основа на вече породената групово формирана идентичност. Защитните механизми блокират всички висши ментални процеси и така се орязва възможността да се вниква и възприема задълбочено, да се премисля и преразглежда критично, да се анализира и съпоставя, да се съобразява... Това са висши процеси и са основа за критичното самостоятелно мислене. Именно заради това защитниците на теза или идея са навсякъде - легендите че в спор се раждали истините, са наивни и смешни - спорещите никога не могат да видят каквито и да са истини.

Примерно Много пъти съм писал за явлението на четенето на повечето популистки автори - примерно УОЛШ и КОЕЛЮ. Вдъхновението което се черпи от тях са главно защото всяка една от тия книги дава възможност да се изживее как ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ ИМА ПЪТ И МЯСТО КЪМ ОПИСАНОТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО. И митовете за вярата и надеждата са също свързани с онова чувство - ВДЪХНОВИТЕЛНОТО, изявяващо се чрез приповдигането, чрез инжектирането на нова порция от потребния наркотик...
И все пак - НИКОЙ НЯМА ДА ПОСТИГНЕ НАПИСАНОТО В ТИЯ КНИГИ... Никой и не го е направил - тия книги само използват нашите собствени образи, дори и не са "наши" собствени, а следват социално-заложения шаблон в картината на Духовното, възвишеното, съвършенството. И правят ПЪТ - един мираж на пътечка за изживяването й на всеки един от читателите. Това е една чудесна и красива ЛЪЖА. Дали въпросните автори си дават сметка за нея - това няма никакво значение. Всеки е това, което е, и носи отговорността за оставеното. Но най-малкото тия автори са просто ПОДАРЪКА, който вие сте пожелали да получите. Защото един празен и противоречив и разкъсан живот се живее ужасно и като има някакви порцийки от въжделения, от красиви мечти, от илюзиите за излизане от кризата, от празнотата, поне чрез илюзии, поднесено красиво чрез образите на вашите собствени мечти и стремежи. Ако не са авторите на тия книги, щ=е го пилучите от обещанията на политиците или революционерите, ако не са те, ще го получите от църквата, като ви кажат как се "чете" най-свещената книга и ви кажат едни несъществуващи думи на един мит, дето е наречен ИСУС. Именно заради СПАСЕНИЕТО е цялата работа и целия бъркоч в която и да е религия. Живота е тежко бреме и всички възможности да се "замазва" същността му чрез изживявания на фантазните му страни е просто лесния начин да се "СПАСИ ЧОВЕК" от собствения си "малък" страх....