Следното написано ще е есенциално и маркирани само елементи от значително по-широка концептуална "картина". Не е написана, за да е популярна, разбираема или поднесена за "широка публика".  Целта й няма нищо подобно с такава посока.
Не е цитат, не е стъкмистика или микс. Никой друг няма да го е извел по този начин. И все пак нито оригиналността, нито авторството ме интересуват.
Всичко написано е просто моят опит да изведа и подредя всичко открито, експериментирано и осмислено по пътя към самия себе си. И само хора които вече са повече на-вътре в тия посоки ще могат да вникнат и разберат, повече или по-малко, смисъла му. Трудността в разбирането при четене е, че понятията в написаното само графично приличат на ония, които се спрягат в популярната матрична комуникация, но повечето от тях имат друго значение и дълбочина.
Все пак в самия текст съм извел значението, или най-малко насоката, което аз влагам в понятията, които ползвам. Това е въпрос на ментална и концептуална коректност, независимо че написаното няма академичната цел на научен труд.

=============================================================

Относно отношението и смисъла между понятията СТРАХ  и  САМОПОЗНАНИЕ:

  САМ-О-ПОЗНАНИЕ - е конструкт, с качествено различно значение от ПО-ЗНАНИЕ и ЗНАНИЕ. При него ОСНОВНИЯ ОБЕКТ НА ОПОЗНАВАНЕТО Е САМИЯ СУБЕКТ.
Така се затваря в кръг, изведен линейно в схема би изглеждал условно по следния начин:
от СУБЕКТ --> през ПОЗНАНИЕ --> ОБЕКТи (огледало за отражение), --> обратна връзка през ПОЗНАНИЕ --> СУБЕКТ, обратно към себе си.
   
  По време на този процес на двойно отражение, се поражда качествено нова форма и изява на приетото разбиране на понятието СЪЗНАНИЕ, наречена в контекста дотук, общо САМ-О-СЪЗНАНИЕ, а процеса от гледна точка на самия СУБЕКТ - САМ-О-(о)СЪЗНАВАНЕ.

   Описаната схема е основана на улавяне и извеждане на моменталната обратната връзка на СУБЕКТА спрямо себе си, чрез различните психични процеси, основани на проекции и отражения.
   Това двойно отражение, при което се о-цяло-стява (интегрира) цялата психична система, чрез методи за вътрешно самоосъзнаващо управление на психичните взаимовръзки, е смисъла на понятието което изведох - ДИНАМИЧНА УПРАВЛЯЕМА САМО-РЕФЛЕКСИЯ.
  Крайния резултат е трансформацията на идентичността на СУБЕКТА - както спрямо себе си, така и спрямо външната му среда. Практическата стойност не е само в описването и извеждането на основите на тази концепция, а тя идва от практическата работа и отработването на СУБЕКТА, спрямо РЕАЛНОСТТА в която той оперира.
    В основата и същността си психичния вътрешен свят на всеки субект е проява на взаимодействието между неговата собствена идея и представа за АЗ и задължителната форма на "обкръжаваща среда", в която неговия АЗ-образ да се самоотрази и по този начин дефинира и преживява себе си.

    САМ-о-ИДЕНТИЧНОСТ - е конструкт, с който обобщавам цялата самогенерираща се система от динамични идеи и представи, формиращи се от само-изучаването, само-изследването на собствената идея за "АЗ".
   Основния проблем е, че всеки миг идеята на субекта че е АЗ, го поставя в среда, чрез която той се самоотразява, но не разбира това. Това е "заварено положение" и основава целия наличен социален живот в настоящия момент, на всички нива и мащаби, и определящ всичките взаимовръзки и отношения межди които да са групи от Субекти в него.
   Състоянието на НЕРАЗБИРАНЕ на отражателните процеси и взаимодействия, нарекох най-общо НЕ-ОСЪЗНАТОСТ.
 
   От по-широка гледна точка именно това е значението на думички като САМОРАЗВИТИЕ, САМОТРАНСФОРМАЦИЯ, САМОДОСТАТЪЧНОСТ, САМОСТОЯТЕЛНОСТ, НЕЗАВИСИМОСТ.
В тази посока е същинското значение на понятие като ДУХОВНО САМОРАЗВИТИЕ , но тъй като намесата на понятия с ядро "ДУХ" е твърде многозначна и неясна, не я използвам в този контекст. Независимо от това в понятийния си модел използвам понятието ДУХ, но значението му е далеч от приетото такова в социалните среди и дори науки.
   Същността на процеса е психична самостоятелна вътрешна работа, при която наблюдението и регистрацията, след това анализа и синтеза, вникването и разбирането, довежда неизбежно до управлението на отражателните процеси. Чрез тази работа главната първоначална "цел" на процесите е проникването и изучаването на механизмите по които се образуват, развиват и взаимодействат понятията "АЗ-образ" и "АЗ-среда".

  За да е налице такава възможност се използва вътрешна форма на нова перспектива на гледна точка, изведена и самоиграждаща се постепенно, систематично и внимателно, чрез непрекъсната форма на самоанализ, самонаблюдение и самоосъзнаване, до ниво - "в реално време", вътре в самия момент. 
   Решенията на множеството от проблеми, възникващи във всички фази и нива на този процес се извеждат чрез системна последователна работа, в самоаналитична и самонаблюдателна среда, чрез напълно творчески евристични подходи, идеи и тяхното експериментиране и проверка в практиката на самото битие на СУБЕКТА.
    Всичко това е насочено към разкриване на пълния потенциал на вътрешния свят, на отварянето на несъзнателните врати към и интегрирането им в обща и само-о-цялост-яваща се система. Нивото на психични процеси, от което всичко това е възможно да се реализира и управлява динамично, най-общо нарекох условно РАЗУМ.
  Разум - не е абсолютна стойност, нито е коефициент на количествено измерение. Той е само насочващо понятие, защото общия принцип е:  управление на нещо е възможно само чрез проява на "център" и "начало" извън системата която е управлявана. В описанието което предлагам, наричам обобщаващо РАЗУМ -> всички мета-ментални качества и възможности в психичния свят на Човека, които са с потенциала да са "на най-високо ниво". И от "най-високото моментно ниво" е възможно да се управлява, насочва и отработва всичко, което е "под него".

   Самия процес задължително се извежда от самия СУБЕКТ, спрямо неговите собствени дадености и характеристики - физически, емоционален и ментален статус, характерови особености, среда и нейните многобройни значения за СУБЕКТА и начина му на живот, социален статус и заварени отношения и среда, психична зрялост и устойчивост... и още много други. Това прави процеса напълно творчески, напълно различен и уникален при всеки такъв човек.
   Веднъж стартиран процеса се самосъздава и самообразува. Или с други думи - всяка стъпка по "Пътя" генерира следващата, защото общата посока никога не може да бъде ясна предварително при положение, че това е пътешествие към качествено нови хоризонти и тяхното "представяне", знаене, планиране е ограничено и компрометирано от "знаенето" на досегашното "неосъзнато" ниво. Ето защо опита да се "знае" и планира е само отглас на "контрола" представляващ защитна реакция на доминираща и заварена форма на АЗ-образ.

   Най-общо, основното предизвикателство и ограничителен фактор, срещани по време на един такъв подход към живота, е вътрешно-психичното явление, което най-общо се нарича СТРАХ. Задължително неговите форми в психичния живот, са първите които се забелязват, извеждат... и се налага да се отработят динамично, през регулирана или спонтанна среда и способи - това е в зависимост от самите особености на СУБЕКТА и неговото ниво.
   В някакъв смисъл - дори чисто еволюционно погледнато - СТРАХА е онзи фактор, който ограничава... и така регулира и предпазва от спонтанни загуби на идентичност. Защото осъзнатата работа по него е възможна единствено само в самоосъзнаваща се среда. И вече при нея, изучаването и работата по собствения СТРАХ е нещо като "вектор", като "насочваща стрелка" накъде е посоката към самоизследването, самоекспериментирането, самоанализа и самонаблюдението.

В процеса на самоизследване и самоанализ, е много важно значението на понятието ВЪТРЕШНА ЧЕСТНОСТ. Тя е извеждане на една вътрешна форма на "истина" независимо от "еговата й сянка". Тя се поражда и се проявява от новата форма на "идентичност" чрез която се осъществява САМОПОЗНАНИЕТО.
  По отношение на това, работата по самия себе си, винаги започва от някакво "изходно положение" което е предпоставено и е дадено и не се избира. В момента на САМООСЪЗНАВАНЕто и оформянето на самата идея на човека по време на неговата собствена самотрансформация, той задължително се намира в "егов етап" от развитието си и именно от него се започва работата по себе си. Така, че задължително през някакъв момент от самоосъзнаването е изправянето пред явлението наречено общо СТРАХ.

  СТРАХ - означава много неща. Там е въпроса, че за различните групи и нива според които думата се ползва, съдържанието и дълбочината на понятието е различно. Сложността на разглеждането на понятието СТРАХ е именно заради множеството явления зад които стои то.
  Така или иначе всяка високоорганизирана система има импулс за съхранение на енергията си. В живите организми, проявата на този общ принцип е т.н. "самозащитна" система. Тя е призвана да съхрани постигнатото ниво на енергия в системата. Или конкретно - да защити "ЖИВОТА".
   Но най-изключителното на проявите на СТРАХ в човешките същества е, че механизмите на защита "ЗАЩИТАВАТ ОНОВА, което е с идеята че е ЖИВО". Те защитават специфичен център, ядро, което се обособява и приема ролята да е единствен и пълномощен представител на ЖИВОТА... Именно това прави САМ-О-ПОЗНАНИЕТО най-уникалния вътрешен психичен процес, при който една идентичност се трансформира в друга. Но тази, първата, по време на този процес, винаги е с представата-изживяване че "умира". Още повече че до точката на самоосъзнаване, заварената форма на ИДЕНТИЧНОСТ (АЗ-образ) е основна до този момент и именно тя е окупирала зоната на ЖИВОТА. В тази зона, тя е била единствена и бореща се да оцелее чрез налагане и битки. Следователно и тя управлява всички налични защитни системи, които са призвани да я пазят. Веселата образна аналогия с "едно-лична власт и контрол" доста точно отразява вътрешната заварена психична картина.

   По същество - СТРАХ е понятие с което обобщавам проявите на защитните механизми, работещи на всички нива.
  В живите организми - като системи от висок порядък на организираност между елементите си - защитната система включва всички възможни нива на проявление. Важността на СТРАХА при всеки жив организъм е заради неговия приоритет пред всички останали механизми, контролиращи поведението дори на първосигнално ниво, наречени общо "ИНСТИНКТИ". Като дори "продължаване на рода" (сексуалността), също е разновидност на защитните механизми (СТРАХА), само че от вече от гледна точка на груповото оцеляване.
    Най-интересни и разнообразни са проявленията на СТРАХ-а в човешките същества - заради сложността и многообразността на човешкия вътрешен психичен свят. Но най-вече - обособяването на специфична уникална система чрез която се самозатваря картината на вътрешния свят, генерирайки и с това самоподдържайки своя форма на образни динамични картини на играещи ролята на АЗ и неговата "реалност" сред които тя се самодефинира и така самоподдържа - както себе си, така и целия процес. Обобщих го като "самогенерирана вътрешна реалност". Процесите чрез които тя се създава са напълно невидими за субектите си. За тях това е "единствената реалност". 

      Ако СТРАХ е общо и сборно понятие, с което обобщавам множеството от защитни проявления и явления, то понятието СТРАХУВАНЕ избрах да нарека проявата му в самия човек. Заради сложността и комплексния характер на вътрешния психичен свят при човека, СТРАХУВАНЕТО има много проявления и е на всички условни нива на разглеждане. Както и прониква и определя целия огромен спектър и нюанси, както в мотивите, така и в поведението на който и да е човек.
  
     За разлика от повечето животни, при бозайниците и най-вече при човека, е налице налично ново ниво на отражение на света. Нарекох го общо "ЕМОЦИОНАЛНО-ИЗЖИВЯВАЩО". В сегашното обобщение на разглеждане на социалното битие на сегашното човечество, този нов "слой" се очертава като ДОМИНАНТЕН и определящ всичко в онова, което всички визират като "ЖИВОТ" - както в групов, така и в индивидуален смисъл. Именно заради ДОМИНИРАНЕТО на "ЧУВСТВЕНО-ИЗЖИВЯВАЩОТО" ниво на отражение на света при човека, именно в него е най-разнообразен спектъра на проявите на СТРАХА. От тревожност до паника и "блок", през пасивни и активни поведенчески реакции, до изживяванията им и комбинирането им с паметовите и ментално-логичните интелектуални процеси - всичко това е толкова дълбоко проникнато в поведението и процесите на психичните явления, че повечето хора не могат да забележат и регистрират проявите на страхуването в себе си.

    Механизма на постановяване и конструиране на АЗ-образа на Субекта за себе си, е сравнително прост, но в това е неговата съвършеност и сякаш "гениалност".

"АЗ-Образ" (АО) и "Среда-Образи" (СО)

    Цялото битие на човека, задължително се определя и е израз на специфичен психичен "център", наречен от мен "АЗ-ЯДРО".
Проявата на АЗ-Ядрото в среда на социални отношения и битие, нарекох "АЗ-Образ".
Възникването наподаден като готова матрица и задействан при точно подходящата възраст и психични и физични особености, и оформен в колективната среда чрез ВЪЗПИТАНИЕ, УЧЕНЕ, ПОДРАЖАНИЕ... Като резултат от всичко това е налице комбинирана система от АЗ-образ, конструиран и сътворен чрез натиска в условията на колективния живот.
За да е възможно неговото функциониране и проява, е нужна неговата съответствена форма на "свят", на "реалност", която обозначих като "СРЕДА-образи", сред която "АЗ-образа" да изрази максимално информационния си потенциал.
  Взаимодействието на АЗ-ядрото, с неговата форма на среда, е вътрешна реализация на отражателния принцип от вида - АЗ-образ -> проектира към СРЕДА-образи.
"СРЕДА-образите" са комбинирана форма от проекциите на АЗ-ядрото и всъщност е обобщена амалгама от тях. А ролята й е да отразява проекциите на АЗ-ядрото и по този начин да се генерират психичните птражателни явления ИЗЖИВЯВАНИЯ или ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Те са крайния резултат в тази линейно-разгледана схема, но с тях тя се самозатваря, защото въз основа на това, че АЗ-образа получава възможността чрез ИЗЖИВЯВАНИЯ да "изиграе" форма на битие спрямо самия себе си. Това е механизма и взаимодействията, които определят целия спектър на онова, което се споменава и от други изследователи с общите понятия СЪНУВАНЕ. СЪНУВАНЕ на живота - Пре-Живяване.
   Несъзнателните психични процеси са от вида "Единично отражение на проекции".  Проекциите не се осъзнават като такива и работят с идеята, че "това е в света отвън", че това се случва "там, в света", без да е възможно да се долови собствената роля на АЗ-ядрото за целия процес, и че изменчивостта и процесите на генерираното по този начин виртуално битие следват пряко линията на процесите вътре в самото АЗ-ЯДРО.

   По време на всички тия комплексни процеси, за да се самосъхрани създадения образ за АЗ, се преминава през процес на придобиване и оформяне ИДЕНТИЧНОСТ. Комбинираните процеси с колективното обкръжение и отношения, определят Идентичността да се допълни и с психологическото понятие ИДЕНТИФИКАЦИЯ, която е вече видимата част от социалните взаимодействия с АЗ-ядрото. През тия процеси заложените механизми за защита се насочват психично именно към новата форма на "център", ядро. И колкото повече се застопорява и стабилизира образа "за себе си", толкова повече той става именно "АЗ-център". Оттам нататък ядрото на идентичността "АЗ" се самосъхранява и самоподдържа чрез непрекъсната форма на реконструиране и презатвърждаване и по този начин психичната енергия се насочва към поддържане, насищане, надграждане, обогатяване на АЗ-образа чрез неговата форма на виртуална среда, която е задължителна и съответствена на него. Така се създава ВЪТРЕШНА НЕСЪЗНАТЕЛНА ФОРМА НА ДВОЙНО ОТРАЖЕНИЕ, (но без самоосъзнаването на обратните връзки) и оттам изключително самоусещане и самоизживяване за РЕАЛНОСТ и ИСТИНА.
 
  Най-важното и интересното е, САМОТО СЪЗНАНИЕ, мислите, емоциите, изживяванията... СА ЕЛЕМЕНТИ на ПРОЕКТИВНА ОТРАЖАТЕЛНА СИСТЕМА. Целия вътрешен свят е основан на това и този факт е изключително важен и определящ. Защото ПРОЕКТИВНАТА СИСТЕМА добива възможността при ЗАЩИТА да затваря полето на отражението в себе си. Механизма е, че е способна да конструира "ВЪЗПРИЯТИЯ" и те да заместят стимулите от "външния свят". По този начин ПРОЕКТИВНАТА СИСТЕМА може да затвори целия ЖИТЕЙСКИ ЦИКЪЛ на обмен на информация и нейното отразяване, вътре в самото поле на нейната генерирана реалност.
Хората открили това, го нарекли ИЛЮЗИЯ - за битие, за живот... Но за да се разбере това е нужно нещо "друго", спрямо което ТО да се нарече така... Ако не е налице - това е единствената форма на "ЖИВОТ" е "АЗ-образа" (наречен в социума ЛИЧНОСТ) и той играе ролята на ЕДИНСТВЕН "АЗ-център", изпълвайки и завземайки цялото психично пространство. Ако процесите наберат скорост те доминират все повече всички останали мозъчни и психични полета и ги използват за себе си.
   Психичните процеси които описвам, обединени и обобщени в комплексен модел, спрямо проявите си, обобщих и изведох като  "СЪНУВАНЕ", заради изключително близката аналогия с подобните процеси по време на сън. "Сънуването" е специфична форма на проява на битие на какъвто и да е конструиран "АЗ-образ", ситуиран и по този начин "отразяващ се" в съответствена на него "СРЕДА-образи".

    Едновременно с всички вътрешни процеси, самия СУБЕКТ е потопен в специфична форма на негова "външна среда". Комбинацията от взаимодействия между вътрешната и външната за СУБЕКТА среди, изгражда онова, което СУБЕКТА нарича БИТИЕ. И все пак наблюденията и изводите от тях, ясно показват, че все повече доминира именно значението на ВЪТРЕШНАТА СРЕДА, изведена като "вътрешна форма на реалност", преживяваща се като такава.
  
   Когато в матричната колективна човешка система настъпват някои кризисни моменти и нейните принципи и постановки по които тя функционирала до този момент, се изчерпват. Тези кризи се предават и на личностите от които МАТРИЦАТА на колективното битие се състои, които я определят и спрямо нея и помежду си те са в непрекъснато "невидимо" взаимодействие.
   КРИЗИТЕ са общо понятие, при което в комбинацията от АЗ-ядро и неговата СРЕДА-образи, възникват известни несъответствия, които генерират изживяване на конфликт, на противоречие. Общото между всички кризи е именно това, че в някакъв смисъл те са винаги КРИЗА на ИДЕНТИФИКАЦИЯТА и ИДЕНТИЧНОСТТА. Това задейства защитни системи от различен порядък и ниво. Целта им е да разрешат или тушират конфликта и противоречието. В този смисъл всяка защитна реакция, представлява всъщност опит на постовения АЗ-образ, да се самосъхрани. И в това е много важния елемент, който определя взаимодействието в схемата на целия периметър от процеси и явления, характеризиращи ЗАЩИТИТЕ:
- В условия на ниско ниво в самоосъзнаването, защитните реакции са точно това - РЕАКЦИИ на определени стимули, интерпретирани като "заплаха". Всеки такъв "сигнал", който е разпознат като "опасен" е стимул за включването на съответна "програма за защита". Всеки елемент от тези схеми всъщност се постановява извън полето на съзнание. Той работи "автоматично" според записани предварително алгоритми, които са с много тесни граници за изменчивост. Отделно неадекватните паметови записи и после "четенето от тях" внасят реципрочни и прогресиращи "грешки" във всички нива на процесите. Това довежда Защитните реакции често да са съвсем неадекватни на "сигналите за опасност"...

   Не случайно нарекох АЗ-образа точно "образ". Той се постановява именно като продукт на колективното взаимодействие с даденостите на субекта. Механиката и динамиката на това взаимодействие са комплексни и много сложни и не са тема на този текст. Но така или иначе при множеството несъзнателни процеси по възникването и оформянето на ИДЕНТИЧНОСТ (АЗ-образ) се получава разцепление в НЕСЪЗНАВАНАТА психична територия. От една страна са вътрешните дадености на ИНДИВИДа, от друга изместването им от готовата и мощна схема за създаването и доминирането на АЗ-Образа, създаден чрез налагане "отвън". На възрастта (до около 2 г) на която се извършва това "посаждане на готова социална идентичност" е напълно невъзможно да се разгледа вникне и осмисли критично нейното приемане. Още повече че все пак с тази идентичност се приема и цялата описателна версия на битието, ролята в него, впоследствие се подават смисъла, ценностите, отношенията, правата, облагите и задълженията... всичко наготово. Социализиращата схема е перфектно пласирана в точния момент, по точния начин. Въпроса е, че тя измества индивидуалните характеристики и дадености. В идеалния вариант идеята е новата социална идентичност да асимилира индивидуалното и да го включи в готовия социален модел на битие, използвайки неговата енергия, дадености, които общо в социума са известни като "индивидуални качества , таланти". Но тия всъщност са само ехо от специфично индивидуално ядро, което е подтиснато и изместено от "инжектираната готова социална версия" и много често влизат в противоречие с условията налагани от социализиращата схема. Но най-важното е, че именно в нейното социално битие, винаги на неосъзнат план е налично едно основно противоречие, една борба - на изместената индивидуална идентичност вътре във всеки човек. Това неосъзнато противоречие спрямо потенциалите на "двете борещи се идентичности" генерира повече или по-малко един неосъзнат вътрешен конфликт. И неговите отгласи остават отпечатък и в социалното битие на ИНДИВИДА. Колкото повече индивидуалното изместено ядро е потдиснато от социалния му образ и "лице", толкова повече конфликтността се увеличава. Оттам засилването на "напрежението" в този неосъзнат конфликт, е почти непрекъснат стимул за сигналите на "защита" в социалния АЗ-Образ.

ГРАНИЦИ и САМ(о)-О-ГРАНИЧЕНИЕ

   Като цяло - при процесите на защита, които описвам, като тяхна съпътстваща основна характеристика, се появява нещо, което описах като "създаване на граници". Какво имам предвид:
Когато базовия АЗ-образ създава своята си версия на РЕАЛНОСТ, той задължително създава периметър на тази реалност. Именно този периметър нарекох ГРАНИЦА или ЧЕРУПКА. Ограден и непрекъснато самоограждащ се, Аз-образа по този начин се самосъхранява чрез ползването на психичната енергия. За да се съхранява и пази от възможни деструкции, се ползва от всички налични ресурси - от биофизиологични и неврохимични, до психични форми на обработването на информация, наречени най-общо "интелектуални". Обобщени всички тях нарекох ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ. Те работят на всички нива, на което е изграден АЗ-образа и съответно е нужно да се самосъхранява.
Въпроса е че "черупката" става основата и границата на целия вътрешен свят. И постановява две специфични особени положения, свързани помежду си:
1 - че вътре в тази "черупка", Аз-образа е с идеята че това е "целия" свят. И отвътре границите, черупката е напълно невидима за АЗ-а определен от нея. Именно тия граници се пазят чрез изживяването на СТРАХ, защото границите определят цялото поле на вътрешния свят, те са описанието на неговата версия за "ВСЕЛЕНАТА". Това описание задължително минава и през "описателя" си - централния образ на АЗ, който е едновременно творец и консуматор (причина и следствие) на целия спектакъл.
2 - За да се забележи, регистрира, изучи и осмисли "затвореността" на психичното поле, е необходимо да е налице "възможна точка на виждане", извън самата "затворена" система...

Защитите в психичен и физиологичен и поведенчески план са много разнообразни. По отношение на битието и функционалността, най-важните качества и особености са:
- Това, че веднъж задействани, колкото по-силен е дразнителя (стимула) реакцията става все по-мощна и в по-широк план. Принципа на съответствието винаги е налице - например интелигентните хора задействат задължително точна по съответствие на "заплахата" интелигентна защита с която да обезсилят попадналия наличен дразнител. Това става по много начини и се учим на него още от деца...

- Проява на АЗ-образа и изградена съобразно него "СРЕДА" е явлението УБЕЖДЕНИЯ. Към него спадат психичното явление ВЯРВАНЕ, което представлява отношението на даден СУБЕКТ спрямо описанията и представите от които е изградил света си. Понятието ВЯРА е винаги точен показател на наранена форма на АЗ-образ и накърнена среда за него. Следствие на което защитно той се вкопчва в описанията, категориите, идеите... в усещането че ако отпаднат, сякаш "отпада" (умира) и той.
ВЯРА е ЯВЛЕНИЕ тясно свързано с понятието ИДЕНТИФИКАЦИЯ с ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОПИСАНИЯ И ОБРАЗИ. И е тясно свързано със защитните психични механизми.

- Понеже колективната човешка матрица е изградена от преобладаващ брой хора именно с такива психични особености, на това ниво от развитието си, те взаимно обменят специфичните си сигнали, свързани със своето "сънуване". По този начин си взаимодействат чрез кръстосани стимули помежду си. Това ги прави взаимно да се "подпират", в стремежа си да се самосъхранят.
Съвсем просто е за доказване, че именно психично неустойчивите хора са най-зависими от груповите отношения. И че зависимостта от групата е заместител и компенсатор на вътрешни недостатъчности и липси, които именно са в основата на усещането за "УЯЗВИМОСТ".
Съвсем простото наблюдение, че вече "уязвимост" отдавна е престанала да бъде само физическа. Именно колкото по-силна емоционална недостатъчност е налице, толкова е по-силна зависимостта от групата, в опита си личността да търси "отвън" онова, което "вътрешно" недостига. По този начин именно уязвимите хора най-бързо изрезонирват и създават сплотени групи. Общата резонанта, по която се изгражда групов "организъм, е общата вибрация на СТРАХ. Съществуват примери на консолидация на група между животни и хора в стремежа им да се справят с обща опасност. В този смисъл КОЛЕКТИВНИЯ НАЧИН на живот, за настоящия момент на етап в развитието, е силно мотивиран от страха и в него непрекъснато се използват фиктивни и манипулирани стимули на опасност. Това е един много разпространен начин за постигане на консолидация на личностите в групата. Въпроса е, че основано на един неосъзнат страх, е налична консолидация, но общото ниво на групата винаги клони към "най-ниското" именно защото най-ниското ниво е винаги и най-общо за всеки член, и едновременно с това и най-консолидиращо.

- Когато е задействана защитна реакция, неврохимично и психично, за да се обезпечи енергия към защитавания център, целенасочено се изключват възможните дразнители и "консуматори". В условията на мозъка и психичния свят, това са зоните с най-висши функции, които определят съпоставките, широтата на погледа и виждането, анализа, критичността и осмислянето при възприемането на нова информация, концентрацията, вниманието, разбирането... Колкото повече се задейства защитата, толкова повече се "стеснява психичното поле". Общо нарекох това "ПСИХИЧЕН КОЛАПС" - затварянето и втвърдяването на "границите" и тяхното "свиване навътре"
Това продължава докато не се намери някаква "точка", от която дразнителя, от който се е образувал сигнала за защита, вече не е налице. Това се случва всеки път, и многобройните повторения, създават при всеки човек различна вътре-образна среда, в която той да намира "убежище" или решение от своите конфликти.
Изначално механизма е на "принципа на таралежа" - заплаха, свиване в защитно положение, прекратяване на заплахата, възвръщане в изходно естествено състояние на функциониране. Но при хората това не се получава - след всеки колапс, противоречието между АЗ-ядрото и СРЕДА-образите не се решава. Честата заплаха започва да се разиграва все повече,. работата на защитните механизми - все по-широка. Повторяемостта довежда до това, че вместо в "защитно положение" да се изчака и да се възвърне обратно, защитното положение от временно се превръща в ХОМЕОСТАЗА, и се стабилизира именно като такова. По този начин в целия вътрешен свят, на всички нива, СТРАХА доминира все повече и все по-силно. Той е налице дори и тогава, когато вече не са налице дразнители. Това прави СТРАХовите психични механизми и явления, да се превръщат от защитни, в деструктивни за самата идентичност, която по "програма" са призвани да защитят и опазят.

- Интересно е също да се отбележи, че в чисто рационален и разумен план е "странно" преобладаващо хората да живеят заради "оцеляването" . Те борят, предефинират, отричат или реконструират, според всички защитни заложени програми. Но задействаната защита, подхранва и стимулите, които я стартират и така механизма се самоподдържа и самия той става ХОМЕОСТАЗА. Всичко това се проявява накрая до изживяването личностите да се спасяват вътре в своята "приказка" сред която се самосънуват.

Погледнато "отвън" никое обстоятелство не е адекватно на такова поведение... Но "отвътре" - там е въпроса... и отговора му. По това е лесно да се обобщи как все повече значението на вътрешната версия на сън, на "филм" е доминираща и определящата за онова, което самия Сънуващ нарича БИТИЕ.Това в социума е изключително популярно и с много висок статус на значение. Представно-образно и идейно, най-общо в социалните "приказки" се нарича "СПАСЕНИЕ". Това понятие е залегнало и е устойчиво в голяма част от социалния живот по всички географски и културни "ширини и дължини" и през всякакви исторически епохи... и до момента включително.

- Разгледано формално, собствената работа върху самия себе си, е напълно лишена от логика задача, както е и алегорията в образа на човека, който се измъкнал сам от блатото, дърпайки се за косата... Но формалното логическо противоречие е елементарно разрешимо чрез въвеждането на някои сравнително прости способи и ментални и практически техники. Каквито и да са те, обаче, задължителни са специфики в самия мозък на субекта, в самия му вътрешен свят и изградени обстоятелствени дадености и възможности. Това е причината такива хора да са изключително редки. Допълнително е обстоятелството, че те излизат далеч извън периметъра на социално обусловения живот на останалите хора... И на "този фон" те трябва да развиват своето си битие...

Факт е, че през всички епохи и култури, през всякакви географски ширини, такива хора е имало. И макар и статистически изключително редки, техните следи са оставени за "разпознаването им" от такива като тях.