Прочетен: 1339 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2014 09:44
k Здравей, извинявай че те занимавам но исках да ти кажа че наистина много неща които казваш и начина по които ги обясняваш, разбирам. Много време бях скептичен към алтернативни на ученията мнения и личности, но разбрах че от там не може да се научи всичко докато не излезе човек от техните концепции.
Много се радвам да чета и общувам с хора като теб а не като "С" който само сухи теоретични знания повтаря.
Ти с какво се занимаваш като практика и учение, ако е удобно да попитам?
Написаното от теб, като вид пожелание и вид "надежда" - дано да било плод на личностна реализация...
Отговора е - НЕ Е!. Личността ми няма какво толкова да реализира. Друго се реализира. Това е и моят път.
Практиката ми не са учения, нямам учител, гледам на живота по един различен начин, защото аз самия съм различния.
"С" не говори само сухи теоретични знания, той е и практик. Темата за него има друго значение, затова и повтаря привидно едни и същи неща. Проблема е, че докато в темата има такива участници, няма какво друго да им каже той.
Дали разбираш или не - онова, което обяснявам е направено за мен. Аз съм автора му, поражда се в мен, аз съм целта му.
Човек се привлича от социалните идеологии по напълно естествени причини, дали ще са учения или религии, това няма особено значение.
За една социална личност, няма начин как да "излезе" от социалните концепции. Може да изиграе че излиза от една или от друга, но задължително е някъде сред общата концепция. Иначе няма как да живее социалния си живот.
Въпроса за човека, за мен, минава през развитие на индивидуалността му, а не през личността. Същинските неща не могат да се учат, няма как, няма от кого, няма и защо.
Здравей, като казах "личностна" нямах предвид "личността" ти, а по скоро имах предвид точно реализация като индивид и човешко същество.
Напълно съм съгласен с това че човек има нужда непрекъснато да е в някаква социална идеология, от личен опит съм го разбрал и виждам че не мога да се освободя от този порочен цикъл, излизайки от една попадам неволно в друга.
Става ми трудно даже да общувам с хора които не "усещат" че има някакъв проблем в начина по който съществуват.
И разбрах че няма как някой да не научи за мен самия, и че сам трябва да се науча да се изграждам.
Просто от факта че осъзнавам колко съм безпомощен пред себе си и как нямам никакъв контрол и идея от процесите случващи се вътре в мен, ме прави много любопитен и искам да знам и науча как и защо се случва всичко това.
Аз съм бил при учител Будист отвори ми учите за много неща които не съм и подозира даже. Но вече е момента в който трябва да се приложи това и да се постигне положителен катарзис в развитието на човешката индивидуалност.
Трудно е и даже като няма с кой да споделиш и поговориш на същото ниво става като едно лутане в собствения си вътрешен свят и болезнено преживяване на неща които при споделяне с подходящ човек ти дава малко увереност.
Изпратено Вчера, 15:34
Очевидно не е достатъчно само да се "знае", разбира... а когато дойдат нещата до "правене" и практика тогава протича проверката. Това е проверка не за друго, а е тест за интеграцията на вътрешния свят на всяка личност. Това е големия проблем с тия, дето просто им трябва да "знаят", от любопитство. Честото лутане, губене, безпътност, парадоксалност между изживяване и реалност...
Не е възможно да разбереш каквото и да е, отвъд собствената си бариера, която е поставена от самия теб. Ти никога няма да я видиш. А най-интересното в света е именно там - оттатък "предела"... Недостижимо е, докато не поемеш към съединяване и вътрешна интеграция. А това е вид "смърт" - за това, което си в този момент - докато четеш всички тия думички.
----------------
Вътрешния свят не е възможно да се "сподели". Няма и с кой да се "поговори". Лутането, които изразяваш е всъщност точно несвършената работа по опознаване на собствения вътрешен свят. Личността от личностното няма как да се опознае. И няма как да доведе никъде другаде, освен отново в личностното. Точно това е ролята на индивидиуалността, като човешки съзнателен аспект. Аспект, който е изтикан назад от личностните и социалните й взаимодействия. И докато си "ученик" ще ти е потребно да ти е нужен "учител", човек с който да си поговориш, да споделяш, който да "вижда в теб". Това е вид ролева игра - от тия психичните. Твоята нужда провокира такава игра Но при всички случаи тя е израз на личност и социалните й взаимодействия. С нея не може да има "път към отвъд". Докато има преживявания, докато социалното опитомяване е платформата ти на съществуване, не е възможно нищо отвъд него. Това е и основната причина теми за духовност, всъщност да падат толкова ниско, както е типичния пример и в този форум.
-----------------
не зная какво очакваш от мен, не зная и защо го привиждаш през думите ми (макар да го подозирам). Но през написаните ми думи тук, ако ги прочетеш внимателно и ги разбираш наистина, точно "увереност" от тях никога няма как да получиш. Именно - докато ти трябва "увереност", не си на пътя към отвъд личността си.
Не казвам че няма етапи и че трансформацията става едновремено и изведнъж. Не казвам нищо повече - заемам преднамерено определена формална позиция - имам си причини :) Няма никаква нужда от кампанията по лайквания, които виждам че си предприел по разни теми.
Будизмът ми помогна много на мен с цялата си философия и медитативни практики, показа ми къде и какво да търся и упражнявам. Бил съм в Санги, бил съм с Гурута в Индия месеци наред, подложен на тежки условия на живот само и само да съм там, за да науча нещо. За да стигна до разбирането, че няма никъде никой който да може да ми каже какво се случва в мен независимо колко далече да отида и да търся. Разбрах че само аз се знам най добре и само аз мога да си помогна, да разбера какво има нужда да бъде направено. Изведнъж ми стана много ясно, благодарение на самото учение, че учението е само методът, методът който ще ти помогне, уредът който ще използвам. А не вкопчването в него и сляпата надежда че някак си нещо ще проработи.
И как едни много малък процент от хората едвам разбират какво се изисква да бъде направено, а то много е лесно. Това беше преди години от тогава съм си сам със себе си, живеем си "заедно" в спокойствие и нямам никакви дерзания. Имам си още много трески за дялане но това просто "знание" (че имам вътрешен свят който определя външното ми съществуване и ще може да се работи с този свят) много ми помогна да не си робувам повече на невежия ми ум. Има много дълъг път знам, и знам какво се изискава от мен. Сега вече не е проблем, сега вече е едно предизвикателство.
Лайковете ти ги дадох защо ми хареса постовете ти, повярвай ми без никакви задни мисли да ти се харесам или защото ти имаш нужда. Просто искрено "харесва ми". Чета твоите постове с удоволствие и на тази етап на който се намирам ми са много интересни. Поздрави. :-)
k
Извинявай, пропуснах нещо. Понеже виждам и разбирам начина по който ти представяш нещата, исках да попитам. Това психология ли е? И изучаване и занимаване с с кое води до това знание?
Искам да изляза малко от "Ученията" и би ми било любопитно а и полезно да се занимавам и с друг начин и метод. Ако мислиш че има нещо което би могъл да ми споделиш и насочиш ще съм ти много благодарен. Благодаря предварително.
:) - по-горе написах - не следвам учение.
Не съм психолог. Ползвам психологията и останалите психодисциплини.
Не съм будист - ползвам познанията на будизма.
Не съм и философ - но ползвам и работя с такива принципи.
взех тия напосоки, но общото е че не следвам нито едно от тях. Не го изучавам в институт, не следвам социална образователна програма. нямам учители, не съм ученик.
Но е важно да изясня, че вътрешното ми развитие и практика ми позволяват да докосвам всички тия клонове на социалното познание, защото имам собствена гледна точка през всички тях. Вече отработена точка - експериментирана, познавателна. И използвам горните клонове на социалното познание само като допълнение, разширение, като форма на "различна переспектива", особено като валидиране и широта в експерименталната и комцептуалната им части.
Не съм боец, но ползвам и работя с онова, което хората наричат Бойни Изкуства. За мен са просто изкуства. А и движението е важна част от "холиса"
Не съм музикант, но учих и практикувах в социална среда музика над 2 десетилетия. Но не я прозрях. Когато станаха другите пробиви в развитието тогава разбрах какво е музиката, тогава докоснах същността на онова нещо в себе си, на което музиката е само част от израза.
В себе си открих още от малък техническата си насоченост и начин на мислене, сега се занимавам с компютри в чисто социален план. За компютрите всичко изучавах сам, така е и досега.
И така - за да докосваш сърцето или ядрото на "себе си" не е нужно някой да те учи. Дори нещо повече - не е възможно някой да те научи, макар че се налага заради този изказ да слагам някои компромиси като ограничавам условно... Да, има и усвояване на информация - на готови знания, но когато е налице вече предварителна подготовка, практика, натрупано постепенно чрез собствен вариант на познание, готовите знания не са единственото и не са нещото което да вкопчат в себе си и да оградят "описанието ми на света"...
----------
И... такива работи. Не е възможно да съм коректен и да изразя всичко накуп. Това са само микрофрагменти. Езика има линейно-последователен характер. А моето отражение на света е комплексно. Опитвам през език и слово да предам комплексна картина, но е нужно за целта да я насичам и превръщам в линеен изказ. А е нужно при теб да се получи обратния процес - от линейността да се сглобява наново в общи елементи. Но сглобката вече става само при теб, чрез твоите особености на отражение, процеси, паметови записи, опит, валидиране. Минава през твоите филтри, ограничения... Дори теоретично е "обречена кауза".
И все пак има решение - при нарастване на индивидуалния път, няма как да не са налице някои общи моменти - които довеждат до някои общи елементи в построяването на вътрешната картина. След определено ниво, вече осъзнатия индивидуалист би трябвало да е решил някои от проблемите с комуникацията. И той ги решава тия проблеми първо във вътрешната си комуникация - между собствените си аспекти, които така или иначе трябва да интегрира в пътя си към вътрешно обединяване. Така се стига и до някои прости решения относно комуникацията по принцип.
А това пък довежда до явлението - че от даден момент на собственото развитие, нататък - между които и да са двама самоосъзнаващи се индивидуалисти, може да се размени адекватен комуникационен контакт - без оглед на каквито и да са културни, ментални познавателни географски, исторически, лингвистични и други... различия. Между такива индивиди, цялата комуникация е в състояние да се изгради за самия момент - дори от нулата, за конкретните цели, задачи, особености, насред самия контакт - в движение, динамично. Да се разширява този контакт свободно, докато и двете страни имат полза, всеки според себе си. Това е примерно условно описание на "свободен контакт". Не е възможно всичко това, докато не е налице прехода след една особена "точка" в развитието...
Не зная доколко се справям с описанието - надявам се да ти е полезно с нещо. Но и това само по себе си е главно твоя работа, а и си остава в рамките на твоите особености, цели, задачи, път...
Мерси отново за подробния отговор, интересно ми е това което казваш и в много от нещата припознавам собствен опит. Наистина е така, както казваш в примера с Музиката. При мен само не беше музика а голямо желание за "да съм успешен" в живота да имам статус и обкръжение и където аз тайничко си се наслаждавах на себе си колко съм готин и как хубаво ми се получават нещата. Бизнес (строителство в Несебър) хубави коли маркови дрехи и подобни приятели, един голям парад на суетата.
Благодарение на ученията на Буда и след практикуване на Шамата и Випасана няколко години след това по някакъв начин получих едно ново усещане за "себе си". Беше ново непознато чувство месеци не бях сигурен какво точно е, но постепенно забелязах че каквото и да права и където и да съм аз "присъствам", виждах неща които се случваха покрай мен, които преди даже и не забелязвах. Започнах да усещам по добре и тялото си, кога се разболявам и т. н.
Докато не пренесох вниманието си към осъзнатостта, и така малко по малко, първо в медитация после в ежедневието вътрешно в мен се откри изцяло нов свят, свят за който и не подозирах. Така, както казва Будизма с "юздите" започнах малко по малко да се опитвам да "обяздя себе си. Почувствах се като събуден, някак си не си спомнях живота много добре преди това. Просто не съм обръщал внимание. Виждам сега пред какво съм изправен, и виждам че въобще даже не мога и да си помисля да се справя. Не само в този живот и много други в бъдеще. Но това не ме претиснява ни най малко, пред тази гледка аз се чувствам спокоен, спокоен по един много особен начин. Сигурно спокоен, че каквото и да се случи всичко е с цел индивидът който съм да се учи и подобрява, с всичките си плюсове и недостатъци.
Не си чувствам нито горд, нито депресиран, не изпадам в екстази и не изпадам в психози.
Някак си всичко е ок, и когато се замисля, защо тогава се чувствам добре?
Стигнах до извода че, просто защото отсъстват дразнителите, няма го очакването, няма го изгарящото желание, страстта, и че това е причината за покоя. И цялото ми съществуване преди това е било просто сън, това не съм бил аз. Това е бил невежият ми ум, тласкан от изначалното желание да съм щастлив, както всяко друго чувстващо същество.
И след "подаракът" който получавам като ми се отдава изключителната възможност да съм жив и осъзнат, идва отговорността от това. Вече не си същият, вече носиш отговорност и в името на благенствието на всичко живо, трябва да го пазя и съхранявам. Чисто от деструктивни емоции и замърсявания. И това доведе до сериозна вътрешна трансвормация на която аз самия се учудвам по някога, никога даже не съм си помислял че ще правя и мисля това. :-) Сега използвам същият този изначален инстинкт на всичко живо да е щастливо но по друг начин, подобрявам себе си в името на добро, (няма да използвам други епитети).
В общи линии това е, незнам защо изпаднах така в обяснителен падеж, но просото като потвърждение на твоите думи.
И за комуникацията си много прав, тя може да се осъществи само когато индивидите има осъзнатост и не са нужни много думи за да се разберат. За жалост не останаха хора тук, с който можеш да общуваш на това ниво.
Омръзна ми да слушам термини от рода на, "общуване на високо вибрационно ниво" или "на енергинно ниво да обменим енергии". Неща говорени от хора които въобще нищо не разбират и просто си чешат езиците. За жалост нивото на Бг като цяло много е паднали в всички аспекти.
Успешен ден. :-)
цитат:
тласкан от изначалното желание да съм щастлив,
И след "подаръкът" който получавам като ми се отдава изключителната възможност да съм жив и осъзнат, идва отговорността от това.
Вече не си същият, вече носиш отговорност и в името на благенствието на всичко живо, трябва да го пазя и съхранявам.
Чисто от деструктивни емоции и замърсявания. И това доведе до сериозна вътрешна трансвормация на която аз самия се учудвам по някога, никога даже не съм си помислял че ще правя и мисля това. :-) Сега използвам същият този изначален инстинкт на всичко живо да е щастливо но по друг начин, подобрявам себе си в името на добро, (няма да използвам други епитети).
-----------------------------------------------------------------------------------------
Виж какво отделих - просто като формален аналитичен поглед на смисъла. Като форма на огледало, през което да огледаш думите си и да се прочетеш сякаш "отвън". Без да коментирам повече:
1. в целия текст пробива през цялото време централно ядро около което се върти всичко-
На нивото на което ги пишеш, от тия елементи ти си ги ... нещо като "съответнал" (съчетал чрез събиране, за да подхождат на нагласата ти).
А на нивото на което аз ги виждам има съществени несъответствия, но това е през "моите очи".
Понеже пишеш все че припознаваш, малко се подвеждаш от първичния елемент на аналогиите. В нуждата си да се привидиш през някого, през нещо, ти търсиш преди всичко подобието. И по този начин прескачаш разликите. Това е елемент който го има при всички хора. Именно заради това толкова от тях се подвеждат по него - заключават, че щом виждат множество еднаквости и подобия, значи има и съответствия, дори еднаквости. А хората го правят като несъзнателно изрязват несъответствията и противоречията. Това всеки човек го прави в себе си, защото това е част от много мащабни и комплексни психични процеси, ккоито текат "натъмно". Те са и тия, според които ти заключаваш, че "смисъла на всички същества е да са щастливи".
Сега - изводната част - не е възможно щастието да се възприема като изживяване и то да е лишено от "тъмната си страна". Ти ги наричаш деструктивности, но те са просто онова, което на хората не им харесва. На нивото на света на изживяванията, не е възможно да има само +, това е и пълното безсмислие и невъзможност на "рая". Просто няма как и дори няма никакъв смисъл. Това е израз на начина по който самия субект го има като дуален изначален инстинкт - да се стреми към +, но ако може - без минуса. :) А те са "неразделни". и НЕРАЗДЕЛИМИ. Света не е дуален, дуален е начина по който хората на определено ниво го възприемат и интерпретират. Дуаното им отразяване е част от техните собствени характеристики и атавизми. Но на нивото на масата хора, те не са в състояние да доловят и различат "отражението" от "оригинала". За тях то е едно - вместо отражение те го наричат "света" и дори само от това започва едно генерално огромно объркване и подмяна на същината.
Света, човека не е нито такъв нито друг - той не е етикет. Етикет са форми на опити за определяне в света на отражението в субекта, чрез които той си помага да се ориентира. Това са патериците на субекта, а не е света. Както и че субекта има само отражението си, а не същинския свят. Всеки човек има карта и описание на пространство и територия, но те му трябват, защото той не разполага със оригиналното "място", а само с неговото отражение в себе си. Но отражението се прави от самия субект. И именно тия процеси - на подбиране на сигнали, правят така, че субекта да получи угодното на него отражение. И то спира да бъде отражение на света, а става отражение на самия субект, на самия човек.
Ти сега ми поднасяш елементите на твоето отражение и по тях ти ми разказваш как ти си конструирал твоето отражение на света. А то не е на света - а е на теб.
Няма как, няма и защо "съществата да бъдат спасени" от деструктивното за тях. Нужна ти е роля на отговорност, на поемане на мисия. Това ти е потребно само заради твоите лични цели, заради твоите лични дефицити, напълно несъзнателни. Твои са, но са невидими за теб, от теб. Заради това с липсваща голяма част от общата картина, която е невидима, ти съставяш от видимото картина в която привиждаш "всичкото". И смяташ че това е света, това си ти, това е истината.
Използвам всичко това, за да разбереш че всички това правим, докато не направим пътешествието към себе си и не открием внимателно, методично, систематично, и търпеливо, онова, което всички крием от себе си. онова, което е скрито от нас, скривано чрез другите, е по-голямата част от истината на човешките същества, съзнанието, целите... то дава едно ново виждане на идеята на самия човек за "света". Чак тогава - след като го "прогледне". Иначе всеки друг вариант, на всеки човек му изглежда че всеки миг "вижда" всичкото... и понеже това е само фрагмент от общата картина, всеки гледа да нагласи частите с които разполага, да ги съшива изкуствено едни спрямо други. А това е леко странно, защото това е все едно в аналогията, през която всеки сглобява пъзел сам, само с частите с които си е намерил, и дори които сам си изрязва. И дори и да е така, вместо да е наясно че сам си реди неговия си пъзел, всеки настоява, че това е общата истина, че това е абсолютния реал...
Ок, разбирам. Виждам че ти доста задълбочено разглеждаш нещата и мен. По скоро с примера исках да наблегна на принципа по който това се случва, не толкова какво. И просто обикновен разговор. Но не е проблем, не го приемам като критика. Интересно ми е. Изразих се по този начин защото разбирането ми е от Будистка гледна точна. Мислех че може да разбереш това.
Явно аз още не съм достатъчно напреднал, в научаването на изкусното боравени на думи и изразяване.
Знаеш ли ще ти призная нещо, никога не съм искал, даже съм се пазил да не стана някой натъпкан с интелектуални или безполезни знания, които да обясняват елементарни неща с изключително красиви думи и епитети а пък всъщност да обяснява най обикновени неща.
И по скоро съм се пазил да не стана човек който без да се усеща да говори всякакви работи на хората който те не искат и нямат нужда от него да чуят.
Ама това също е част от реализацията, аз започнах от първа част - Гледането на филма "Усещането". :) Защото без него всичко което се научи и прави е без усет. И благодаря за потвърждението. Успех
Ама това също е част от реализацията, аз започнах от първа част. Гледането на филма "Усещането". :-)
Това беше целта - да изразя, че ти привиждаш през мен подобие на нещо си твое, търсейки потвърждение на твои си проекции. Аз съм никой в това - ако не съм аз, ще го привидиш в нещо друго или някой друг. Търсенето определя и "намирането".
Това че "хората искат или не искат да чуят нещо" е когато все още са личности. Те възприемат парчета от света, те самите са съставени от парчета. Докато са обсебени да "събират стъклените си перли", те играят вечната игра - "играта на стъклени перли"... И защо - дори гледането на филма "Усещането", си остава все пак филм... Колкото и части да има - филма без автора си, е просто нищо. А цялата магия е в самия автор, колкото и "части" да гледа и да съставя дори и със заглавието "реализация". В очакване на развръзката може да се изгледат множество части... дори цял сериал или множество. Всъщност няма как да свършат, докато автора има им потребността да ги твори.
Иначе - не е като да съм човек, който да не се усети дали "трябва и искаш да прочетеш". Трябваше да взема решение дали да ти пиша предишните думи, относно теб. Реших, че ще е вид проверка - за теб, за мен, тест за начина по който изразявам картината през моите очи, тест и за изказа ми. Тест и за теб - през прочита ти да ми разкажеш по написаното кое и как възприемаш и кой си ти според отразеното. Но дори не е въпрос дали ти искаш или трябва да прочетеш - така или иначе ако не си готов, не е възможно да го "прочетеш" адекватно. А само защитно, чрез подбор, а несъответното - като отхвърляне. Така, че дори не е въпрос на "етика" или "морал". За мен тия двете са в смисъла да оставя свободата ти да реагираш какъвто си и който си - свободно, истински и необременено от "моите любезности". Между социалния морал и индивидуалния - различията са значителни. Но са породени от разликите в реалите...
От всичко казано през тия думи, предполагам че разбираш как и защо аз будист няма как да бъда и защо не ми е потребно. Всеки си има свой път - дали ще мине по социалните магистрали, или ще търси своята криволичаща пътека, не е дори въпрос на избор. Може никога да не достигна "реализиране", това нито ми е цел, нито ме интересува. Аз съм това, което съм - вървя по пътя, който съм аз самия. Така, че - пътя и вървящия се събират в едно, и в съответствие. Това е въпрос единствено и само на същността - на това, което е самия човек. А в това никой "ЧОВЕК" няма избор - единственото което му остава е просто да се изрази - този, който е. И това правим всички. Само това и е възможно.
Същинския "будист", няма нужда от "будизъм"...
