Постинг
25.01.2012 15:54 -
ЗА НЕОСЪЗНАТИТЕ и самоосъзнаването
Автор: ramus
Категория: Други
Прочетен: 3364 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2012 16:20
Прочетен: 3364 Коментари: 0 Гласове:
18
Последна промяна: 25.01.2012 16:20
....Терънс Сейновски, компютърен невробиолог в института "Солк", величае откритието, че съзнанието не е авторът на важните решения, например как постъпват хората или за кого да се оженят.
Това се прави от "древна мозъчна система, наречена базална ганглия, мозъчни мрежи, до които съзнанието няма достъп". Те се захранват с допамин и прогнозират доколко удовлетворяващ ще е даден избор - ако избера този апартамент, колко щастлив ще бъда. Те "оценяват настоящото състояние на цялата мозъчна кора и информират мозъка за най-добрия курс на действие" - каза Сейновски.
По-късно хората си създават обяснение за избора и се убеждават, погрешно, че са взели решението по своя воля и логика....
========
Цитата е от следния линк -> http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2012/01/16/zashto-tiineidjyrite-sa-nespokoini-ili-kolko-e-goliama-vselenata.148906
================================
Цитата е само насочващ. Превода и статията са лошо преведени от доста некомпетентен по темите преводач. Преразказани са и са само обобщени и изглеждат почти неузнаваеми. И все пак дори и така са достатъчно показателни.
В най-общи линии всеки сериозен самонаблюдаващ се индивид стига до своя форма на това откритие по свой си начин, темпо и път. Но евриката на откритието е ясна - тя сочи, че до момента до който човека не подложи на внимателен и сериозен анализ собственото си поведение - и особено вътрешните си мотиви, вътрешни процеси и всичко до което може да се долови и обхване - ежедневието му се ръководи от напълно нелогични, ирационални и емоционално-изживяващи комплексни автоматизми. Съвсем ясно е и че това е доминанта в човешкото общество и определя на най-фундаментално ниво всички типове на социални взаимоотношения, на всички равнища, нива и категории, от всички мащаби. Използвайки всичко това като основа, определих обобщително общото ниво на поведение и битие с думата "ДЕТСКО". заради множеството аналогии в особеностите на децата.
Идеята че масовото човешко поведение се основава преди всичко на заложени и социално оформени шаблонни механизми, които определят цялото му битие и идея за "ЖИВОТА" му, не е нова. Някои елементарни изкзвания се опитват да сведат тия дълги думи само до обобщението "животинско" поведение. НО това е повърхностно и съвсем неточно. И все пак - като цяло, поведението и битието на всеки средностатистически социален член от мравуняка наречен ЧОВЕЧЕСТВО, се управлява от същото ниво на мозъчни зони които са и при висшите (и не толкова висши) животни. Множество следи от "мислители" са в посока че човечеството е на ниво "детска градина"... а дори и "детска ясла". Опитите да се величае днешната форма на личност е смешна и само издава нейните собствени комплекси. И като израз на тия комплекси се пораждат и компенсаторните механизми, според които "Търсенето е заради Липсата". Това важи в човешкото поведение в ежедневието на всички нива.
В много положения това е и съвсем естествено - особено като елемент от общия контекст на дарвиновската представа за еволюцията. И все пак особеностите на човешкото поведение са значително усложнени по вид, стойности и огромно разнообразие. И няма как да се съберат в общото нарицателно "животински". Ако погледна спрямо линията на мозъчните зони, в човешкия мозък са налице множество от тях, които не са налични при животните. И все пак природата само е заложила възможността. Само го е предпоставила физиологично. Другото...
"Другото" е просто - природата не може и няма да "направи повече". Защото ОСЪЗНАВАНЕТО вече не е природен процес. Той не се основава на заложени или заучени постановки. Не се основава на първо- или второ-сигнално ниво на мотивационни реакции, нито на стимулите им. Не се основава на обучение, на учене, на заучаване, на имитация. ОСЪЗНАВАНЕТО не може и няма как да стане в групова форма. Няма кой да го "зададе", кой да го направи вместо човека. Нещо много повече - то е достояние единствено от самия човек.
САМ-ИЯ ЧОВЕК!
САМ!
Това е самостоятелен процес в който човека съзрява да обърне взора си, изучаването, изследването - въобще всички налични механизми на опознаване към собственото си поведение, насоки, мотиви, стойности, избори, представи, изживявания и емоционални реакции, мислене... Затова е и обобщено с думата САМО-О-ПОЗНАВАНЕ... а обобщено и мащабирано, екстрактирано и систематизирано - с думата САМО-ПОЗНАНИЕ.
Сред децата-хора обаче тия думички имат съвсем други пълнежи и стойности. Самия факт, че повечето от хората при обръщане внимание на собственото им поведение с въпроси като "ЗАЩО...?" не са в състояние да дадат други отговори, освен общи, освен заучени и ... съвсем повърхностни. Внимателния анализ към техните собствени обяснения веднага ги обърква и създава усещане за "натиск" и оттам проява на защитни реакции от всички типове и форми. Всъщност хората се ръководят от съвсем елементарни импулси и насоката на цитата в горния текст е съвсем вярна. Според нея - най-основния мотивационен фактор е един типичен детски атавизъм, който най-общо се представя с израза "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ" (приятно, хубаво, спокойно, ведро, и т.н.). Като част от тази проста схема, според която една биологична единица се самоуправлява и самосъхранява, е и значение на "допамина" - като награден фонд, регулатор и основна храна. Всъщност въобще не е вярно горното твърдение, че до зоната на базалните ганглии"съзнанието" няма достъп. А че са налице множество напълно неизвестни на психолозите и неврофизиолозите механизми и отразяващи ги адекватно модели. И това е въпроса за ДОМИНАНТАТА и връзката с АЗ-образа (самоидентичността). Разбира се че при множество хора са налице и висши мозъчни процеси - логичност, менталност, яснота, последователност... Но това не означава по никакъв начин СЪЗНАТЕЛНОСТ, още повече САМО-СЪЗНАТЕЛНОСТ. Понеже днешното материалистично познание не допуска друг компонент освен дотъпния материален свят, това ограничава всички възможни модели. Но въпроса за разглеждането на МОЗЪЧНИТЕ ДЯЛОВЕ като определящи всичко останало, не е еднозначен. Нещо повече - те са само белег, те са само симптоми, а не причините. Самия факт, че типичния матрично-обособен мозък е достъпен за наблюдение отвън, за съпоставяне и сравнение, за изследване чрез статистически или постановени изследователски критерии, го прави подозрително ясен. И в обяснението на множеството учени за него също изглежда че им е ясно повечето за работата на мозъка... А всъщност това съвсем не е така. Разделянето мозъка на зони и периметри, които да са свързани с една или друга функция или особености, вече са доста стари и отдавна не са повече от стари хипотези, изживели времето си. В сегашните идеи за мозъка и неврофизиологията нещата все повече вървят към комплексна многомерна система. Опитите всичко това да се канализира към "изкуствения разум" са смешни и никога няма да стигнат по-далеч от имитации и то смешни. Разбира се самото разбиране и дълбочина на понятието РАЗУМ е пряк израз на нашата представа за него... А тя... но това е друга тема...
Още през началото на 20 век са налични множество идеи според които "мозъка се използвал с много малък капацитет". Това вече е станало шаблон, но погледнат аналитично той е напълно безсмислен, особено ако се вземе като пример ширещия се "процент на използваемост на мозъка - 5". В някои случай - 10. И оттам се почва безкрайните подвижни пясъци на свободните предположения. Особено в "популярните си интерпретации, и като "доказателство към една или друга идеология, концепция или доктрина.
Има и още нещо - множеството социално-приети критерии за съзнателност нямат нищо общо със задълбочения смисъл на тази дума. Още Маслоу в своите схеми на човешкото общество и човека застъпва идеи според които представите му за еволюцията на човешкото съзнание водят от мощна групово-формирана доминанта към растяща самостоятелност и постепенно доминиране на индивидуалното в него. Но дори и това е само опит за представности на базата на социално формирани шаблони и сравнения.
През всички епохи, култури, на които и да са географски ширини, когато и да е, малцина сякаш "избрани" хора са оставяли следите сочещи към изключителни проникновения за човека, живота, вселената. Естествено че всичко това няма никога да добие популярност сред груповото стадо, живеещо сред- и по- съвсем други категории. На фона на представата за "тайни общества или групи" всъщност основния фактор на проникновенията за ЧОВЕКА е самия човек. Самостоятелната работа на един човек над себе си и в себе си е изключителен процес, напълно неизучен, невъзможен за линейно описание. Разбира се така и ще си остане. Непопулярността и сякаш "тайната" му се формират от голямата разлика с "останалите", настъпваща в "тия хора". Защото възможността им да се изучават наблюдават, експериментират и анализират сами, рефлектира мигновено върху самите тях и ги трансформира на ниво вътрешен свят. В този смисъл Експериментатора се променя и трансформира заедно със самия ексепримент. Това изглежда логически парадокс, но не е. Точно обратното - това е ясен белег по който се "разбира" че нещо наистина се случва. И наименованието му е САМОРЕФЛЕКСИЯ.
В края на горния цитат от статията има нещо много важно - един важен и специфичен детайл. Това че - всичко, което човека прави през живота си, всъщност "вътре в него" се отразява по различен начин. Пример за това е, че който и човек да се пита "защо правиш точно това и това"? и той да отговори със заучени или пък натъкмени "отговори". Най-често те се наричат "самообяснения". Приучването към тях започва още от детска възраст. Играта на "ЗАЩО" при децата е игра на "оправдание" през родителите им. И с комбинациите от приучените възможности да се оправдаем, като натъкмим според себе си оправдателни обяснения "ЗАЩО направих това и това". Това впоследствие се разширява - с разширяването на информационните граници и множество готови или творчески похвати по измислянето на доводи, причини, аналогии ... според които да "обяснят" на другите защо правят или защо не са направили нещо си.
Множество статии напоследък водят към интересни заключения относно това ЗАЩО ЧОВЕК ЛЪЖЕ, КОГА, КАК, и КАКВО ТОЧНО ...? В случая първо децата се учат с намирането, взаимстването и имитирането на обяснения, да оправдаят неща, които нямат нищо общо с постъпките си. И намират по този начин решение на един естествен вътрешен конфликт, породен от противоречието между "направеното" и "правилното".
Налице е и друга особеност, която лесно се забелязва при внимателно наблюдение на човешкото ежедневие. Всеки човек е с идеята че "знае", настоява че е "правилно" онова, което вършим, мисли, говори... Особено това е развито и е типично за българската народопсихология. Именно факта, че когато бъде поставен под внимателен аналитичен поглед той почва да се "гърчи" и се вижда лесно стремежа му да скалъпва търсеното обяснение... а самия той не е наясно с него. Което много ясно и лесно показва че в ПОВЕДЕНИЕТО СИ НИКОЙ ЧОВЕК НЕ СЕ ВОДИ от задълбочени и логични мотиви. Но пък имайки ги в живота си, всеки човек КРИЕ ЧРЕЗ ТОВА простата истина, че неговия несъзнателен свят се крие от самия него. Наличието на голяма доза НЕОСЪЗНАТО в психиката на всеки човек прави феномена той винаги да има "обяснение" и една показна или пък откровена яснота, че всяко нещо има "свое обяснение", особено когато тия обяснения служат ние самите да се обясним. И намираме чрез тях нашето собствено обяснение - за света, за нас самите, за живота, за "другите"... Но когато тия , иначе изглеждащи съвсем логично и правдоподобно, обяснения се поставят пред сериозен и задълбочен критичен анализ, всъщност се оказват празни и в повечето случаи напълно погрешни. И там е ФЕНОМЕНА - когато стане въпрос за СЪЗНАНИЕ, всеки сам за себе си ясно и убедително декларира , че е СЪЗНАТЕЛЕН и може да каже много неща, дори да каже за себе си, че е осъзнат. Въпроса е че това дава изживяване за един стабилитет, за яснота, за устойчивост. Множество хора именно чрез тия "котви" се задържат някъде на повърхността, и това за тях става ЖИВОТА ИМ. Там - някъде на повърхността, всъщност е една специфична форма на групово приета натъкмена форма на РЕАЛНОСТ около която групата си Стиска ръцете и се превръща в нейната сделка. Сделка, която сключва всеки новопостъпил групов член. Така групата му предлага една вече консолидирана и консолидираща я картина на обяснения за света, него, вселената и... Живота му. И с ученето, възпитанието и подражанието се вкоренява на базово ниво (дори на ниво мозъчни връзки) готовата картина на груповия живот. Множеството хора, (почти всички), направо се самоопределят чрез тази готова схема. И тяхната самоидентичност (аз-образ) се постановява именно въз основа на нея. Този процес е СЛИВАНЕ между постановената картина, описваща даден човек и неговата собствена идея за самия него (аз). По този начин се получават явления като ВЯРА и УБЕЖДЕНИЯ - типични човешки психични феномени и силата и значението им за живота на масовата групова личност. Всъщност процеса ВЯРВАНЕ е много широко понятие, много по-широко от неговата обществено приета конкретика - религиозността. Вярването и убежденията са изключително широки понятия и са фундамента на които се поражда магията на човешкото днешно битие.
Независимо че човешкия живот изглежда физиологично (животински обусловен), всъщност може смело да се направи заключението че ЖИВОТА на човека е преди всичко ПСИХИЧНО ЯВЛЕНИЕ. Психичните процеси още в ранна възраст стават доминантни и изместват заложената роля на физиологичните. Ето защо - в редицата "стари" екзестенциални въпроси, касаещи човека, посоката на отговорите е адекватно да се търси именно във ВЪТРЕШНИЯ му СВЯТ, в психичната му сфера. Защото мистерията на ЧОВЕШКОТО БИТИЕ ясно минава през ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ на всеки човек. И понеже той в "дълбокото" е отворен единствено и само за самия него - като негов автор, неговия сънуващ и сънувано, същинския ключ за тази самоприкриваща се мистерия е именно САМИЯ ИНДИВИД - защото ... той е неговия творец и създател, той е целта на това създаване. Мистерията на саморефлексията е играта на ОТРАЖЕНИЯ и ОГЛЕДАЛА... там някъде навътре, надълбокото - далеч зад зоната на ЗДРАЧА от несъзнателното у всеки един.
Това се прави от "древна мозъчна система, наречена базална ганглия, мозъчни мрежи, до които съзнанието няма достъп". Те се захранват с допамин и прогнозират доколко удовлетворяващ ще е даден избор - ако избера този апартамент, колко щастлив ще бъда. Те "оценяват настоящото състояние на цялата мозъчна кора и информират мозъка за най-добрия курс на действие" - каза Сейновски.
По-късно хората си създават обяснение за избора и се убеждават, погрешно, че са взели решението по своя воля и логика....
========
Цитата е от следния линк -> http://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2012/01/16/zashto-tiineidjyrite-sa-nespokoini-ili-kolko-e-goliama-vselenata.148906
================================
Цитата е само насочващ. Превода и статията са лошо преведени от доста некомпетентен по темите преводач. Преразказани са и са само обобщени и изглеждат почти неузнаваеми. И все пак дори и така са достатъчно показателни.
В най-общи линии всеки сериозен самонаблюдаващ се индивид стига до своя форма на това откритие по свой си начин, темпо и път. Но евриката на откритието е ясна - тя сочи, че до момента до който човека не подложи на внимателен и сериозен анализ собственото си поведение - и особено вътрешните си мотиви, вътрешни процеси и всичко до което може да се долови и обхване - ежедневието му се ръководи от напълно нелогични, ирационални и емоционално-изживяващи комплексни автоматизми. Съвсем ясно е и че това е доминанта в човешкото общество и определя на най-фундаментално ниво всички типове на социални взаимоотношения, на всички равнища, нива и категории, от всички мащаби. Използвайки всичко това като основа, определих обобщително общото ниво на поведение и битие с думата "ДЕТСКО". заради множеството аналогии в особеностите на децата.
Идеята че масовото човешко поведение се основава преди всичко на заложени и социално оформени шаблонни механизми, които определят цялото му битие и идея за "ЖИВОТА" му, не е нова. Някои елементарни изкзвания се опитват да сведат тия дълги думи само до обобщението "животинско" поведение. НО това е повърхностно и съвсем неточно. И все пак - като цяло, поведението и битието на всеки средностатистически социален член от мравуняка наречен ЧОВЕЧЕСТВО, се управлява от същото ниво на мозъчни зони които са и при висшите (и не толкова висши) животни. Множество следи от "мислители" са в посока че човечеството е на ниво "детска градина"... а дори и "детска ясла". Опитите да се величае днешната форма на личност е смешна и само издава нейните собствени комплекси. И като израз на тия комплекси се пораждат и компенсаторните механизми, според които "Търсенето е заради Липсата". Това важи в човешкото поведение в ежедневието на всички нива.
В много положения това е и съвсем естествено - особено като елемент от общия контекст на дарвиновската представа за еволюцията. И все пак особеностите на човешкото поведение са значително усложнени по вид, стойности и огромно разнообразие. И няма как да се съберат в общото нарицателно "животински". Ако погледна спрямо линията на мозъчните зони, в човешкия мозък са налице множество от тях, които не са налични при животните. И все пак природата само е заложила възможността. Само го е предпоставила физиологично. Другото...
"Другото" е просто - природата не може и няма да "направи повече". Защото ОСЪЗНАВАНЕТО вече не е природен процес. Той не се основава на заложени или заучени постановки. Не се основава на първо- или второ-сигнално ниво на мотивационни реакции, нито на стимулите им. Не се основава на обучение, на учене, на заучаване, на имитация. ОСЪЗНАВАНЕТО не може и няма как да стане в групова форма. Няма кой да го "зададе", кой да го направи вместо човека. Нещо много повече - то е достояние единствено от самия човек.
САМ-ИЯ ЧОВЕК!
САМ!
Това е самостоятелен процес в който човека съзрява да обърне взора си, изучаването, изследването - въобще всички налични механизми на опознаване към собственото си поведение, насоки, мотиви, стойности, избори, представи, изживявания и емоционални реакции, мислене... Затова е и обобщено с думата САМО-О-ПОЗНАВАНЕ... а обобщено и мащабирано, екстрактирано и систематизирано - с думата САМО-ПОЗНАНИЕ.
Сред децата-хора обаче тия думички имат съвсем други пълнежи и стойности. Самия факт, че повечето от хората при обръщане внимание на собственото им поведение с въпроси като "ЗАЩО...?" не са в състояние да дадат други отговори, освен общи, освен заучени и ... съвсем повърхностни. Внимателния анализ към техните собствени обяснения веднага ги обърква и създава усещане за "натиск" и оттам проява на защитни реакции от всички типове и форми. Всъщност хората се ръководят от съвсем елементарни импулси и насоката на цитата в горния текст е съвсем вярна. Според нея - най-основния мотивационен фактор е един типичен детски атавизъм, който най-общо се представя с израза "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ" (приятно, хубаво, спокойно, ведро, и т.н.). Като част от тази проста схема, според която една биологична единица се самоуправлява и самосъхранява, е и значение на "допамина" - като награден фонд, регулатор и основна храна. Всъщност въобще не е вярно горното твърдение, че до зоната на базалните ганглии"съзнанието" няма достъп. А че са налице множество напълно неизвестни на психолозите и неврофизиолозите механизми и отразяващи ги адекватно модели. И това е въпроса за ДОМИНАНТАТА и връзката с АЗ-образа (самоидентичността). Разбира се че при множество хора са налице и висши мозъчни процеси - логичност, менталност, яснота, последователност... Но това не означава по никакъв начин СЪЗНАТЕЛНОСТ, още повече САМО-СЪЗНАТЕЛНОСТ. Понеже днешното материалистично познание не допуска друг компонент освен дотъпния материален свят, това ограничава всички възможни модели. Но въпроса за разглеждането на МОЗЪЧНИТЕ ДЯЛОВЕ като определящи всичко останало, не е еднозначен. Нещо повече - те са само белег, те са само симптоми, а не причините. Самия факт, че типичния матрично-обособен мозък е достъпен за наблюдение отвън, за съпоставяне и сравнение, за изследване чрез статистически или постановени изследователски критерии, го прави подозрително ясен. И в обяснението на множеството учени за него също изглежда че им е ясно повечето за работата на мозъка... А всъщност това съвсем не е така. Разделянето мозъка на зони и периметри, които да са свързани с една или друга функция или особености, вече са доста стари и отдавна не са повече от стари хипотези, изживели времето си. В сегашните идеи за мозъка и неврофизиологията нещата все повече вървят към комплексна многомерна система. Опитите всичко това да се канализира към "изкуствения разум" са смешни и никога няма да стигнат по-далеч от имитации и то смешни. Разбира се самото разбиране и дълбочина на понятието РАЗУМ е пряк израз на нашата представа за него... А тя... но това е друга тема...
Още през началото на 20 век са налични множество идеи според които "мозъка се използвал с много малък капацитет". Това вече е станало шаблон, но погледнат аналитично той е напълно безсмислен, особено ако се вземе като пример ширещия се "процент на използваемост на мозъка - 5". В някои случай - 10. И оттам се почва безкрайните подвижни пясъци на свободните предположения. Особено в "популярните си интерпретации, и като "доказателство към една или друга идеология, концепция или доктрина.
Има и още нещо - множеството социално-приети критерии за съзнателност нямат нищо общо със задълбочения смисъл на тази дума. Още Маслоу в своите схеми на човешкото общество и човека застъпва идеи според които представите му за еволюцията на човешкото съзнание водят от мощна групово-формирана доминанта към растяща самостоятелност и постепенно доминиране на индивидуалното в него. Но дори и това е само опит за представности на базата на социално формирани шаблони и сравнения.
През всички епохи, култури, на които и да са географски ширини, когато и да е, малцина сякаш "избрани" хора са оставяли следите сочещи към изключителни проникновения за човека, живота, вселената. Естествено че всичко това няма никога да добие популярност сред груповото стадо, живеещо сред- и по- съвсем други категории. На фона на представата за "тайни общества или групи" всъщност основния фактор на проникновенията за ЧОВЕКА е самия човек. Самостоятелната работа на един човек над себе си и в себе си е изключителен процес, напълно неизучен, невъзможен за линейно описание. Разбира се така и ще си остане. Непопулярността и сякаш "тайната" му се формират от голямата разлика с "останалите", настъпваща в "тия хора". Защото възможността им да се изучават наблюдават, експериментират и анализират сами, рефлектира мигновено върху самите тях и ги трансформира на ниво вътрешен свят. В този смисъл Експериментатора се променя и трансформира заедно със самия ексепримент. Това изглежда логически парадокс, но не е. Точно обратното - това е ясен белег по който се "разбира" че нещо наистина се случва. И наименованието му е САМОРЕФЛЕКСИЯ.
В края на горния цитат от статията има нещо много важно - един важен и специфичен детайл. Това че - всичко, което човека прави през живота си, всъщност "вътре в него" се отразява по различен начин. Пример за това е, че който и човек да се пита "защо правиш точно това и това"? и той да отговори със заучени или пък натъкмени "отговори". Най-често те се наричат "самообяснения". Приучването към тях започва още от детска възраст. Играта на "ЗАЩО" при децата е игра на "оправдание" през родителите им. И с комбинациите от приучените възможности да се оправдаем, като натъкмим според себе си оправдателни обяснения "ЗАЩО направих това и това". Това впоследствие се разширява - с разширяването на информационните граници и множество готови или творчески похвати по измислянето на доводи, причини, аналогии ... според които да "обяснят" на другите защо правят или защо не са направили нещо си.
Множество статии напоследък водят към интересни заключения относно това ЗАЩО ЧОВЕК ЛЪЖЕ, КОГА, КАК, и КАКВО ТОЧНО ...? В случая първо децата се учат с намирането, взаимстването и имитирането на обяснения, да оправдаят неща, които нямат нищо общо с постъпките си. И намират по този начин решение на един естествен вътрешен конфликт, породен от противоречието между "направеното" и "правилното".
Налице е и друга особеност, която лесно се забелязва при внимателно наблюдение на човешкото ежедневие. Всеки човек е с идеята че "знае", настоява че е "правилно" онова, което вършим, мисли, говори... Особено това е развито и е типично за българската народопсихология. Именно факта, че когато бъде поставен под внимателен аналитичен поглед той почва да се "гърчи" и се вижда лесно стремежа му да скалъпва търсеното обяснение... а самия той не е наясно с него. Което много ясно и лесно показва че в ПОВЕДЕНИЕТО СИ НИКОЙ ЧОВЕК НЕ СЕ ВОДИ от задълбочени и логични мотиви. Но пък имайки ги в живота си, всеки човек КРИЕ ЧРЕЗ ТОВА простата истина, че неговия несъзнателен свят се крие от самия него. Наличието на голяма доза НЕОСЪЗНАТО в психиката на всеки човек прави феномена той винаги да има "обяснение" и една показна или пък откровена яснота, че всяко нещо има "свое обяснение", особено когато тия обяснения служат ние самите да се обясним. И намираме чрез тях нашето собствено обяснение - за света, за нас самите, за живота, за "другите"... Но когато тия , иначе изглеждащи съвсем логично и правдоподобно, обяснения се поставят пред сериозен и задълбочен критичен анализ, всъщност се оказват празни и в повечето случаи напълно погрешни. И там е ФЕНОМЕНА - когато стане въпрос за СЪЗНАНИЕ, всеки сам за себе си ясно и убедително декларира , че е СЪЗНАТЕЛЕН и може да каже много неща, дори да каже за себе си, че е осъзнат. Въпроса е че това дава изживяване за един стабилитет, за яснота, за устойчивост. Множество хора именно чрез тия "котви" се задържат някъде на повърхността, и това за тях става ЖИВОТА ИМ. Там - някъде на повърхността, всъщност е една специфична форма на групово приета натъкмена форма на РЕАЛНОСТ около която групата си Стиска ръцете и се превръща в нейната сделка. Сделка, която сключва всеки новопостъпил групов член. Така групата му предлага една вече консолидирана и консолидираща я картина на обяснения за света, него, вселената и... Живота му. И с ученето, възпитанието и подражанието се вкоренява на базово ниво (дори на ниво мозъчни връзки) готовата картина на груповия живот. Множеството хора, (почти всички), направо се самоопределят чрез тази готова схема. И тяхната самоидентичност (аз-образ) се постановява именно въз основа на нея. Този процес е СЛИВАНЕ между постановената картина, описваща даден човек и неговата собствена идея за самия него (аз). По този начин се получават явления като ВЯРА и УБЕЖДЕНИЯ - типични човешки психични феномени и силата и значението им за живота на масовата групова личност. Всъщност процеса ВЯРВАНЕ е много широко понятие, много по-широко от неговата обществено приета конкретика - религиозността. Вярването и убежденията са изключително широки понятия и са фундамента на които се поражда магията на човешкото днешно битие.
Независимо че човешкия живот изглежда физиологично (животински обусловен), всъщност може смело да се направи заключението че ЖИВОТА на човека е преди всичко ПСИХИЧНО ЯВЛЕНИЕ. Психичните процеси още в ранна възраст стават доминантни и изместват заложената роля на физиологичните. Ето защо - в редицата "стари" екзестенциални въпроси, касаещи човека, посоката на отговорите е адекватно да се търси именно във ВЪТРЕШНИЯ му СВЯТ, в психичната му сфера. Защото мистерията на ЧОВЕШКОТО БИТИЕ ясно минава през ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ на всеки човек. И понеже той в "дълбокото" е отворен единствено и само за самия него - като негов автор, неговия сънуващ и сънувано, същинския ключ за тази самоприкриваща се мистерия е именно САМИЯ ИНДИВИД - защото ... той е неговия творец и създател, той е целта на това създаване. Мистерията на саморефлексията е играта на ОТРАЖЕНИЯ и ОГЛЕДАЛА... там някъде навътре, надълбокото - далеч зад зоната на ЗДРАЧА от несъзнателното у всеки един.
Човек не се ражда, за да живее щастливо,...
Нашите вярвания определят целият ни живо...
Не бъдете наблюдатели, бъдете човек на д...
Нашите вярвания определят целият ни живо...
Не бъдете наблюдатели, бъдете човек на д...
Няма коментари
